Алън Александър Милн е роден преди 140 години на 18 януари 1882 г. Малко хора знаят, че писателят се е надявал да преодолее привличането на детската литература и всъщност се е смятал за драматург. Но за всички нас той остана автор на историята за Мечо Пух и неговите приятели. Дори този очевиден факт обаче не е свободен от стереотипи и митове – Милн не е изобразил сладкото мече в оригинал, както го виждаме в преводите на Борис Заходер и в шедьовъра на съветската анимация. Виктор Вебер, преводач на Стивън Кинг и други култови западни писатели, говори за оригиналната и настояща класика. Вебер е един от първите, които превеждат изцяло култовата детска книга. И той се обърна към "падналото в сенките" наследство на известния британец.

Факт 1. Всичко започна с хумор

Алън Милн в студентските си години започва да пише кратки хумористични разкази и скечове за студентския вестник. И едва тогава той дойде в легендарното сатирично списание Punch, където отначало беше просто автор, а след това и член на редакцията.

Факт 2. Кой каза, че трябва да се откажете от пиесите във войната?

Първите пиеси през 1917 г. Милн, който е участник в Първата световна война, пише буквално между битките. Въпреки че не беше в редовната армия, но помагаше на разузнаването, той все пак се обърна към драматургията в трудни времена.

Факт 3. Моля, мога ли да бъда драматург?

Милн искаше да стане драматург и да остане в литературата. Последната си пиеса пише през 1951 г. - 5 години преди смъртта си. Но всичките му усилия в тази област отидоха напразно. Въпреки че ранните пиеси от 20-те години на миналия век „Мистър Пим минава“, „Пътят към Дувър“, „Романтичната епоха“ бяха направо разкошни, поставени във Великобритания и другаде, а сега се възприемат и от руския театър.

Факт 4. Не съм чел Милн, но осъждам

Преди книгите за Мечо Пух (1926), британецът, който спечели световна слава, успя да напише няколко романа - и повече от веднъж се обърна към този жанр. Но критиците на новите му произведения не издържаха на духа - те веднага казаха: "Но ние имаме авторът на Мечо Пух е написал нещо." И го разбиха на парчета, явно без дори да го прочетат. Не му беше позволено да излиза извън тесните граници на литературата за деца. Но той не се отказа.

Факт 5. Приказката е добра, но има и други приказки

Освен Мечо Пух, Милн написа още няколко кратки приказки. Но неговият "Принц заек" или "Княгиня Несмеяна" бяха прочетени от много малко - въпреки че това са интересни и много мили произведения.

Факт 6. Промяна на пола: как бухалът се превърна в бухал

Борис Заходер направи не превод, а аранжимент (авторски преразказ) на книгите на Милн за забавно мече. Акцентите в тях са поставени съвсем различно от тези на автора. Заходър се оказа Уини не Милновски, а наш, съветски. И между другото, в първоизточника няма шумове, скандирания, викове. Има стихотворения, но те са просто поезия.

Всъщност Уини е спокойна, разумна и небързана. Прилича малко на отец Милн. Но Ийор наистина е меланхолик. Но бухалът в оригинала все още е бухал. Но тъй като „леля бухал“ звучеше съмнително на руски, бухалът трябваше спешно да се превърне в бухал.

Факт 7. „Черен” тигър и други трудности при превода

В текста на Милн райеният персонаж се нарича Тигър. Мультяшное «Тигра» — хороша словесна находка, но в първоисточник използвано слово, образовано като и «негр». В те времена в слове «нигер» не е било нищо пренебрежительного или даже унизительного — просто това обозначало «другой», това е животно, отличаващо се от всички останали «зверей средней полоси». Когато Вебер превежда творбите на Милн, той превежда името на нашия език точно като „Тигър“ (с едно „g“).

Факт 8. Като деца четем „осечена“ версия на историята

Освен преводите на Заходер и Вебер се появяват и други, и то доста неочаквани. Като например „възрастен“ превод, направен за научни цели от симеотичния учен, съставител на „Речник на културата на 20-ти век“ Вадим Руднев.

Факт 9. Нямаше продължения

От успеха си (и, очевидно, рекламен) Милн не се опита да изстиска всичко, което може, както правят днешните „майстори на сквил“. Затова той не се върна към историята на „изстреляната“, след като сложи край на края на втората част. Това доказва, че Мечо Пух, измислен за сина на Кристофър Робин и роден след като Алън Александър и баща му отидоха в зоологическата градина, е семейна, вътрешно страдаща приказка. И не може да се измери в пари или в милиони екземпляри, а само в безграничната любов на читателите.

bbabo.Net