Ноарът „Алея на кошмарите“ на Гийермо дел Торо, екранизация на мрачна книга за екстрасенс измамник с участието на Брадли Купър, Кейт Бланшет и Руни Мара, достигна руския боксофис. В тази картина режисьорът, известен с любовта си към приказните същества и очарователните чудовища, изостави свръхестественото, но не се издаде, разказва филмовият критик Павел Воронков как се е случило. Разхождайки се по Алеята на кошмарите, рано или късно се натъквате на кръстовище. Има два начина. Има причини да се оплакваме от новата картина на Гийермо дел Торо – същият неравен сценарий с гигантско първо действие и провисвания в следващите, поради което два часа и половина на моменти се чувстват много повече от необходимото. „Алея“ може да се погали без угризение на съвестта. Това е, първо, случаят, когато съзвездието в кадъра е впечатляващо и се оправдава (Брадли Купър, Кейт Бланшет, Рууни Мара, Уилем Дефо, Тони Колет, Рон Пърлман). Второ, Дел Торо и без никакво дяволство, както се оказва, е в състояние да заснеме абсолютно делторичен филм: от липсата на чудовища, люспи и пипала, това е необичайно, разбира се, но обгръщащото приказно воал уж е в място.
Някаква част от душата, честно казано, е готова да я гледа безкрайно, със или без пипала, и като цяло няма значение до каква степен всичко е скучно и глупаво. С една дума, вариантът за галене изглежда по-примамлив, но в името на реда нека се опитаме да седнем на два стола.
Кошмарната алея е втората филмова адаптация на романа на Уилям Линдзи Грешам. Предишната, на британеца Едмънд Гулдинг, излиза през 1947 г., година след самата книга. Тук Дел Торо настоява, че не е направил римейк, а друга адаптация, с повече внимание към изходния текст (излезе по-дълго с 40 минути). В този случай изглежда грозно да се сравнява, няма да го направим - само в полетата ще забележим, че досега новата „Алея“ иронично следва пътя на старата: тя също се провали в боксофиса първи от всичко. Но сега това е ноар класика.
За тези, които не са запознати с класиката: предприемчив мъж Стан Карлайл (Купър) се присъединява към пътуващ карнавал, открива всички тайни от артистите, а след това се заема да изгради солова кариера и измисля грандиозно шоу с елементи на екстрасензорно възприятие (всичко това, разбира се, е само комбинация от прозрение, остроумие и красноречие). Карлайл събира фул хаус след фул хаус и към него започват да се обръщат богатите, които мечтаят да се свържат с починали близки. Шарлатанската медия се поддава на изкушението да разбие големия джакпот и привличайки подкрепата на коварната психиатърка Лилит Ритър (Бланшет), се съгласява да проведе поредица от сеанси.
Връщаме се към столовете. Съдържанието на първото изречение от предишния параграф в Nightmare Alley е добър час и може да бъде трудно да се примири: когато филмът има чувството, че трябва бавно да започне да приключва, героят на Купър просто напуска карнавала в компания на художничката Моли (Мара ). Непропорционалният сценарий е значителен минус на картината. Но по същество единственият (все пак как да се брои).
Дел Торо, по собствено признание, отдавна мечтае да направи филм ноар. Е, "Алея" е ноарис: мрачен, зловещ и кървав филм, където хората пушат със стил, пият вкусно (засега) и губят последните зрънца съвест и човешки облик - облечени в несравними костюми, разхождайки се сред несравнима природа. Както обикновено при кинематографист, той е безобразно красив: отначало е тъжно да се разделиш с очарователен карнавал, пълен с причудливи артефакти, но след това кадърът е наводнен от водопад от интериори в стил ар деко и меланхолията изчезва.
Що се отнася до силата на звука, тук като цяло е доста последователно – в крайна сметка обаче, това все още е напълно старомоден ноар, не че се стреми да помете праха, натрупан в жанра отвъд прага. Че човек, и най-вече мъж, е най-лошото нещо, което можете да си представите, беше ясно дори и без Дел Торо: този вид язвителни притчи за падането като цяло са една стотинка, а усмивката на Купър преди финалните титри, може би , не произвежда такъв експлозивен ефект, който се изчислява. Друго нещо е, че самият дел Торо изглежда не се интересува много.
bbabo.Net