На 10 февруари, денят, когато Владимир Зелдин щеше да навърши 107 години, възпоменателна звезда беше поставена в негова чест в Театъра на руската армия, където той работи 70 години. Той живя 101 години и още шест месеца, продължавайки да излиза на сцената на такава почтена възраст. Сега името му е увековечено до колегите му: Алексей и Андрей Попови, Нина Сазонова и Любов Добжанская.

Във фоайето бяха изложени костюмите, в които Зелдин играеше в спектаклите „От много време“ и „Танцувайки с учителката“. Той излиза на сцената дори когато е на 90, а Юлиус Гусман поставя с него пиесата "Човекът от Ла Манча", където играе Дон Кихот дори след фрактура на бедрото. Други в такава ситуация не могат да се движат самостоятелно, а Зелдин се опита да танцува, излизайки с пръчка. Сега негови колеги си спомнят как им е помогнал да получат титли и апартаменти. Облече рокля, заповед и отиде при властите да се суетят. И самият той, като народен артист на СССР, лауреат на държавни награди, живее дълги години в 28-метров апартамент. Актрисата Олга Богданова, която излизаше на сцената с него повече от веднъж, каза, че Владимир Михайлович никога не е повтарял ролята преди представлението, вярваше, че щом започнете, веднага ще го забравите. В същото време никога не забравях нито едно писмо. Обичаше да повтаря фразата: „Удар в планината“. Искаш да играеш или не, трябва да започнеш представлението, а после, видиш ли, ще се завлечеш до финала. Винаги е казвал на колегите си в пиесата: „Момчета, докато съм жив, нищо лошо няма да ви се случи”.

Зелдин може да стане балетист, тромпетист в оркестър, ръководен от баща му. Искаше да стане моряк, но стана механик във фабрика, където се захвана с художествената самодейност и осъзна, че актьорството е неговото призвание. Алина Покровская, която всички познаваме от филма "Офицери", работи с Владимир Зелдин през целия си творчески живот в театъра. „Дойдох в театъра преди 60 години, през юни 1962 г., след като завърших Театралното училище на Щепкин. Владимир Михайлович ми напомняше до последните си дни: „Заведох те на театър. Бил е член на художествения съвет. Още от първата година в театъра му партнирах във водевилната душа на един войник, където той играеше този войник, въпреки че вече беше над четиридесет. Владимир Михайлович беше прекрасен човек. Пътувахме много с него и се изявявахме във военни части, играехме малки скечове в Западната група войски и Афганистан. Той беше по-възрастен от нас и ние се опитвахме да го предпазим от трудности. Пристигайки на мястото, Владимир Михайлович поиска ютия, изглади бяла риза, костюм. И едва приготвил всичко необходимо, той легна в самолета, по който току-що е погалил, за да си почине. Сигурно е бил уморен, но никой от колегите му не го помни като стар човек.

Правото да отворят звездата беше поверено на младите актьори Екатерина Шарикина и Иля Артамонов, които наскоро съдействаха на полицията при задържането на въоръжен престъпник. Министърът на отбраната го награди с ценен подарък – ръчен часовник. Иля не намери Зелдин в театъра, но сега се каза, че той продължава традициите на рицарството, които бяха силни в Зелдин.

След тържествената церемония разговаряхме с Иля Артамонов, възпитаник на VGIK (той играе в Dyldy, Ninth, Odnoklassniki, играе в девет представления в театъра). Към него се приближи представител на Министерството на отбраната и каза: „Внимавайте – часовникът е номинален. Не всеки офицер има такъв. Гордея се, че хора като вас служат в нашия театър.”

Иля разказа как всичко се е случило в онзи съдбовен ден в МФЦ, когато е участвал в ареста на престъпника.

- Как се озовахте сред онези, които неутрализираха нарушителя, който откри огън?

Всичко се случи случайно. Имаме достатъчно болни хора. Дойдох да кандидатствам за паспорт и трябваше да чакам много време. Донесох заявление за връщане на паспорта на старши лейтенант полиция Георги Домолаев, който обработи документите ми. В този момент се включи алармата, прозвуча пожарната. Помислих, че е някаква грешка, но след това чух изскачане и си помислих, че газовата бутилка е избухнала. Димът отиде. Дотича полицай и каза, че всички трябва да ходят на изхода. Изчаках известно време и тръгнах след Георги Домолаев. Видях жени, които се крият, крещящи „бомба!”. Реших да напусна сградата възможно най-скоро. Видях жена с прострелян в ръката си и тогава започнах да разбирам, че нещо не е наред. Веднага след като си тръгнах, видях вляво мъж, към когото се затича Георги Домолаев. Мъжът се канеше да се качи на мотора си и да напусне местопроизшествието. Всичко не се случи толкова бързо. По-късно, на разпита, видях кадри как този човек убива хора, как пистолетът му засяда. Когато се качи на мотора и Джордж изтича, започна бой. И реших да пристигна навреме за помощ, да съборя престъпника. С мен беше още един човек. Тримата извъртяхме престъпника, нанесохме му няколко удара, за да го задържим. Той се съпротивляваше до последно и се наложи да го фиксирам с коляното си, за да не мръдне човекът.

— Не те ли беше страх?- Честно казано, не. Тогава не изпитвах страх. Имах някакъв гняв, мислех, че може да застреля някой друг. Извадиха от него куп оръжия: нож и пистолет. В такъв момент се активират някои животински инстинкти. Исках да го ударя, но се сдържах, само го извих. Да, и Георги Домолаев настоя, че не е необходимо да се бие, важно е да се изчакат полицаите и да се прехвърли нарушителят на правоохранителните органи.

Обратно към новините »

Звезда в памет на Владимир Зелдин се появи в Театъра на руската армия: кадри от церемонията

Вижте фотогалерията по темата

bbabo.Net