Стивън Сондхайм не се интересуваше твърде много от бантуските звери. По-лошото от това е, че покойният композитор изля презрително създание, превръщайки го в изкупителна жертва за всяка неизвестност, открита в така наречената бърза кръстословица.
Lebbek е родното име на животното. На друго място е конгони. На кого му пука, възрази Сондхайм. Животът е твърде кратък, за да запомните копитните животни на Серенгети, всичко това в името на запълването на сутрешната мрежа. „Казвам го, по дяволите“, пише той през 1968 г., представяйки собствената си кръстословица в един ранен брой на списание Ню Йорк.
Ковач на думите на своите връзки за обувки, Сондхайм се занимаваше повече с езотеричен речник, любов, очевидна в радикалния стил на кръстословицата му. В придружаващата статия се казваше толкова: Как да се направи истинска кръстословица – или какво означава дума от четири букви за „Източноиндийски бетел орех“ и на кого му пука? Време е да отмените конгоните, извика той и да откриете по-дълбоката радост на загадките.
Още по-добре, младият либретист направи още една услуга на криптичния жанр. В Америка, преди изказването на Сондхайм, игривите улики бяха известни като британски стил, което не допринесе за тяхната привлекателност. Представете си, че наричате караоке нещо като японско автоматично пеене забавление и се надявате новостта да се захване. Сондхайм промени всичко това. Вундеркиндът на Бродуей ги нарече загадъчни, измествайки англоезичната им асоциация и впоследствие лудостта се разрази.
Верни на формата, повечето от уликите на Сондхайм имаха лирически наклон. Контейнерите, да речем, бяха илюстрирани с: Crooner взема кларинет вътре – добри обноски (8). Поставете REED в BING, уликата мърмори и вие правите РАЗВЕЩАНЕ. Що се отнася до омофоните: Чуваме, че новият мюзикъл е немски (4). Навременна и подредена, уликата предполага разбиването на косата от Водолея (звучи като HERR), което удивлява Ню Йорк по това време.
На 38 години самият Сондхайм беше на прага да напише Company – четвъртия му мюзикъл и този, който го видя да се откаже от загадъчни задължения през 1970 г. Загубата на Puzzledom обаче беше печалба за театъра, тъй като Суини Тод и Into The Woods едва ли щяха да пишат себе си.
Премествайки часовника напред към 2012 г., Сондхайм беше в началото на 80-те си години, предотвратявайки забавянето на самолета във фоайето на театъра на Нейно величество в Мелбърн. Поводът беше неговото второкласно шоу „Смешно нещо се случи по пътя към форума“. Завесата беше паднала, фоайето гъмжи от хора. Ако имах възможност да срещна Сондхайм, трябваше да мисля бързо.
Човекът изглеждаше недостижим, лъв сред конгони. В много отношения сцената отразява двусмисления пример, който той дава през 1968 г.: Бой в заграждение в театъра (3). Но вместо да BOX пробивам път в присъствието му, потърсих парола.
„Хедонизъм“, изпях аз и маестрото се възпротиви. Той погледна нагоре. Кой каза това, той искаше да знае, тъй като много малко хора в това фоайе биха разбрали неговия загадъчен псевдоним, анаграмата на фамилията му. Той призова своите пазители да ме пуснат. Така стигнах да благодаря лично на краля на американските загадки.
Казах му една следа – най-добрата песен на Сондхайм! (5) – което той пъргаво разреши като МАРИЯ (М + АРИЯ). В замяна той сподели автобиографична анаграма: Той пише удари на демони. Което не беше погрешно след такъв звезден живот в театъра. Но не само театър. Миналия месец, когато Стивън Сондхайм издиша последното си, той остави след себе си колосална празнина на световната сцена – и нейната страница с пъзел.
davidastle.com
twitter.com/dontattempt
bbabo.Net