Сергей Суверов, инвестиционен стратег в Arikacapital: „Банката на Русия постоянно повишава основния лихвен процент от март миналата година. Ясно е, че тези действия са насочени основно към борба с инфлацията. Засега обаче те не помагат да се справим със задачата.
Ръстът на цените на годишна база непрекъснато се ускорява: до края на февруари инфлацията може да надхвърли летвата от 9%. За да преодолее наистина инфлационните скокове, Централната банка трябва да повиши лихвите не над средните стойности на Росстат, а реалното ниво на увеличение на цените в магазините. Тоест, не може да се изключи, че процентът скоро ще надхвърли двуцифрените цифри.
В същото време подобна динамика ще увеличи ръста на лихвите по депозитите, което може да доведе до разширяване на потребителското търсене и съответно до повишаване на икономическото развитие на цялата държава.
В същото време увеличението на лихвите забавя кредитоспособността на руснаците. Подобна динамика през втората половина на годината може да доведе до отлив на граждани от кредитния пазар. Което ще удари особено ипотечния пазар и съответно сектора на жилищното строителство.”
Артем Деев, ръководител на аналитичния отдел в Amarkets: „Инфлацията се променя не само под влияние на основния лихвен процент, има много фактори, които стимулират ръста на цените (ръст на разходите за гориво, комунални услуги, внос, логистика, трудови ресурси данъци, акцизи и мита).
А основният лихвен процентралната банка влияе върху инфлацията косвено: в резултат на нейното увеличение цената на заемите се повишава, поради което гражданите и бизнеса ги вземат по-рядко и в по-малки обеми. И ако икономиката обръща по-малко пари, тогава инфлацията постепенно (но не веднага!) се забавя.
Тоест, не е възможно да се очаква, че непосредствено след повишаването на основния лихвен процентралната банка инфлацията в страната ще намалее. Това може да се случи в рамките на няколко месеца. Но ако в същото време цената на вноса (от която зависи цялата руска икономика), тарифите за горива, жилищни и комунални услуги и различни суровини продължат да нарастват, ако глобалната инфлация продължи да расте и рублата отново се понижи , едва ли ще е възможно да се забави инфлацията с един ключов процент.
За рублата повишаването на курса на Централната банка е подкрепящ фактор, но за кратко време. Обикновено след повишаване на курса рублата за известно време се засилва спрямо световните валути (и след това влизат в действие други фактори).
За депозити и заеми повишаването на основния лихвен процент означава увеличение на лихвите по тях. Колкото по-скъпи са парите от Централната банка за руските банки, толкова по-скъпи са заемите, толкова по-високи са лихвите по депозитите. Съответно можем да очакваме, че лихвените проценти по заемите след решението на Централната банка ще се увеличат средно с 0,5-1%: ипотечните заеми ще се предлагат средно 10-11%, заемите за автомобили - с 12-14% , потребителските заеми могат да нараснат до 15-15%. Лихвите по депозитите в рубли ще възлизат на 9-9,5% (в момента лихвените проценти по депозитите са практически равни на процента на инфлация).
Затягането на паричната политика (повишаване на основната лихва) винаги има своите плюсове и минуси. Предимството е, че този инструмент помага за намаляване на инфлацията в страната чрез увеличаване на цената на заемите. Недостатъкът е, че нарастващите разходи по заеми намаляват потреблението и водят до стагнация в икономиката.
Светлана Самойлова, ръководител на училището за независими финансови консултанти Finliberty: „Ръстът на основния лихвен процентралната банка на Руската федерация, разбира се, няма да задържи покачването на цените. Кредитите ще поскъпнат, лихвите по кредитите ще се увеличат, а предприятията и гражданите няма къде да отидат - те пак ще вземат заеми, което допълнително стимулира покачването на цените. Новите кредитни пари ще увеличат разходите на производителите и те ще бъдат принудени да вземат предвид нарастването на кредитната тежест в цените на своите стоки. Всички предприемачи, които вземат заеми за дълги периоди (а такива заеми ще станат още по-скъпи), ще бъдат принудени да увеличат цената на своите продукти.
Затова трябва да очакваме не забавяне на инфлацията у нас, а продължаване на нейния растеж. Вероятно след януарския индикатор от 8,9% ще видим инфлация от 10% или повече през пролетта.
Увеличаването на лихвите води до факта, че на фона на забавяне на потреблението и икономиката високите печалби се получават предимно от финансовия сектор. Лихвите се повишават в страната, инфлацията не намалява, а банките увеличават оборота си от кредитиране и печалби.
bbabo.Net