Египет, изтощен от долари въпреки 3 милиарда долара спасителен заем от Международния валутен фонд (МВФ), се стреми да увеличи хазната си чрез продажба на държавни активи на богати страни от Персийския залив.
Експертите казват, че споразуменията могат да бъдат печеливши за всички страни, но за разлика от старата щедрост на безусловна помощ от Персийския залив, новите споразумения ще изискват реформи.
Кайро се надява, че паричната инжекция ще запълни това, което МВФ предупреждава, че е „недостиг на финансиране от около 17 милиарда долара през следващите четири години“.
За Кувейт, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, нетърпеливи да диверсифицират своите базирани на петрол и газ икономики, той предоставя бърз път за придобиване на активи, земя и дялове в държавни предприятия в северноафриканската нация.
„Инвестициите от държавите от Персийския залив в Египет миналата година помогнаха за облекчаване на някои от непосредствените опасения за финансиране, които Египет срещна, преди да осигури допълнителни средства от МВФ“, каза Джеймс Суонстън, икономист за нововъзникващите пазари в Capital Economics в Лондон.
„В същото време това позволи на държавите от Персийския залив да продължат да имат сфера на влияние в региона.“
За страните от Персийския залив рязката девалвация на египетската валута и стимулите, предложени от президента Абдел Фатах ал Сиси, го правят привлекателна инвестиция.
Но съюзниците на Сиси от Персийския залив, на чиято подкрепа той разчита след свалянето от власт на ислямисткия президент Мохамед Морси през 2013 г., приключиха с писането на празни чекове и сега изискват икономическа реформа и по-голяма прозрачност.
За по-малко от година египетската лира загуби половината от стойността си, което доведе до годишната инфлация в страната, зависима от вноса, до 26,5% през януари.
От 34,2 милиарда долара в чуждестранните резерви на Кайро, спад от 20 процента спрямо февруари 2022 г., около 28 милиарда долара са депозити от богати съюзници от Персийския залив.
Външният дълг на страната се е утроил за десетилетие до 155 милиарда долара.
„Страна като Египет се нуждае от бюджет от трилиони долари всяка година. Имаме ли тези пари? Не. Имаме ли половината? Не. Имаме ли една четвърт от него? Не“, каза Сиси на срещата на върха на световното правителство в Дубай тази седмица, отбелязвайки важността на „помощта от приятели, ОАЕ, Саудитска Арабия и Кувейт“.
Но дните на безусловна помощ свършиха, предупреди саудитският министър на финансите Мохамед ал Джадан.
„Преди давахме директни безвъзмездни средства и депозити без никакви условия и променяме това“, каза Джаадан в Давос през януари, обяснявайки, че кралството ще изисква „да види реформи“.
Като част от споразумението за заем с МВФ, Кайро обеща да приватизира ключови държавни активи с цел да увеличи дела на частния сектор в икономиката от 30 процента на 65 процента до 2025 г.
Държавите от Персийския залив нахлуха.
През 2022 г. в Египет са завършени 66 сливания и придобивания, повече от два пъти повече от транзакциите през 2021 г., изчисли през декември египетското издание за бизнес новини Enterprise.
С дялове в 40 сделки, емиратските и саудитските компании имаха по-голямата част от сделките.
Държавният инвестиционен фонд ADQ на Абу Даби и публичният инвестиционен фонд на Саудитска Арабия „похарчиха около 3,1 милиарда долара за придобиване на значителни миноритарни дялове“ в някои от „най-силните компании“, написа Enterprise през декември.
Те грабнаха ключови акции на двата най-големи производители на торове в Египет: 41,5 процента от Abu Qir Fertilizers Company и 45 процента от MOPCO.
ADQ е и най-големият частен акционер в египетската търговска международна банка (CIB), закупувайки дял от 17,5 процента за 911,5 милиона долара.
Саудитският фонд вече притежава 25% от държавната компания за цифрови разплащания eFinance и преговаря за закупуването на United Bank of Egypt.
За да насърчи повече сделки, Кайро намалява прословутата си бюрокрация, като премиерът Мостафа Мадбули по-рано този месец обяви продажба на дялове в 32 публични компании.
Но огромният портфейл от активи на изключително могъщата армия на Египет, която играе ключова, но секретна роля в икономиката от десетилетия, остава до голяма степен извън масата за сделки, каза Йезид Сайи от Центъра за Близкия изток на Карнеги.
Военните компании са „толкова финансово непрозрачни, че не могат да бъдат пуснати на пазара“, каза Сай.
Само две от 32-те обявени за продажба са военни компании. Една от тях е Wataniya Petroleum на армията, която Националната петролна компания на Абу Даби (ADNOC) обмисляше да закупи през 2021 г.
Sayigh каза, че сделката се е провалила „очевидно защото вътрешното финансово управление на военната компания би изплашило всеки сериозен инвеститор да рискува капитала си“.
bbabo.Net