Глобалният енергиен пазар се почувства бурен през 2021 г. Причината беше няколко фактора наведнъж, включително рекордни борсови цени на газа, покачване на цените на петрола и рязко намаляване на производството на възобновяеми енергийни източници. Ключови събития в световната енергия - в материалното.

Завършване на строителството на Северен поток 2

В началото на септември главният изпълнителен директор на Газпром Алексей Милър обяви завършването на газопровода Северен поток 2. Проектът включваше полагане на две тръбопроводи с дължина около 1200 км. Инвестицията в изграждането на газопровода е извършена от международен консорциум, който освен Газпром включва чуждестранни компании ENGIE, OMV, Royal Dutch Shell, Uniper и Wintershall.

Решението за изграждане на мащабно съоръжение е взето през 2012 г., но самото полагане на тръбата в Балтийско море започва едва през 2018 г. Строителството беше планирано да приключи в края на 2019 г., но поради санкциите на САЩ процесът се забави. В резултат на това заваряването на втората тръба на SP-2 приключи едва на 6 септември 2021 г.

Маршрутът за доставка трябваше да минава през изключителните икономически зони на Русия, Швеция, Финландия, Германия и Дания. Администрацията на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп активно се противопостави на изпълнението на проекта - при него санкциите срещу участниците в проекта бяха включени в бюджета за отбрана на страната. С пристигането на Джо Байдън в Белия дом политиката на Вашингтон по отношение на газопровода донякъде се „затопля“.

От септември цената на газа в основните европейски обекти нарасна от $ 500-600 за хиляда кубически метра до фантастичните $ 2,1-2,2 хил. И едва в края на декември се наблюдава обратна тенденция - пазарът коригиран до $ 1-1,2 хиляди

Такова рязко покачване на цената на природния ресурс стана възможно поради редица причини. Основен сред тях беше проблемът със сертифицирането на "Северен поток 2", чието пускане ще позволи на европейците да получават допълнителни обеми гориво от 55 милиарда кубически метра годишно. В същото време в края на декември Газпром фактически спря изпомпването на гориво през тръбопровода Ямал-Европа, който осигуряваше доставки за Германия, Полша и други страни от ЕС.

Цените бяха подхранени и от противоречивите изявления на европейски политици относно енергийната стратегия на ЕС, неясния статут на газа и атома като „зелени“ енергийни източници, съобщенията за евентуален отказ от дългосрочни договори за доставка на руско гориво в бъдещето.

Пикът в тази история беше решението на Германската федерална мрежова агенция (BNetzA) да отложи решението за SP-2 за втората половина на 2022 г. През януари Газпром трябва да представи документи за пререгистрация на оператора на проекта - Nord Stream 2 AG - съгласно нормите на германската юрисдикция. Поради това европейските страни няма да могат да разчитат на допълнителни количества гориво в разгара на отоплителния сезон, което вероятно ще доведе до нов скок в цените в началото на 2022 г.

Нефтената война между САЩ и ОПЕК +

Причината за конфронтацията между САЩ и страните от ОПЕК + беше вътрешната бензинова криза в Съединените щати. Причина за безпокойство за администрацията на американския президент Джо Байдън беше рекордната средна годишна инфлация над 6% и покачването на цените на акциите на петрола, което започна през третото тримесечие на 2021 г. Цените на стоките и услугите в САЩ не са наблюдавали толкова бърз растеж през последните 30 години.

През есента котировките на суров петрол Brent се доближиха до $85 за барел, което доведе до скок в цената на бензина в Съединените щати.

В средата на ноември цените на бензина в Калифорния счупиха рекорд и достигнаха $4,68 за галон (повече от един долар за литър -). В останалите щати средната цена надхвърли $3,40. Всичко това накара Байдън да освободи 50 милиона барела стратегически американски резерви и да започне да ги търгува на пазара.

Грешката на САЩ също е изложена на риск от повторение на европейските власти, които през лятото приеха амбициозна стратегия за постигане на въглероден неутралност до 2050 г.

Стратегията на ЕС за енергийния преход предполага въвеждането на "зелен" данък, който ще засегне силно износа на "мръсна" енергия от трети страни. Същата Русия, според оценките на KPMG, рискува да загуби 30-50 милиона евро още през 2025-2030 г.

Но, което е по-важно за самия ЕС, тази стратегия вече доведе до затварянето на редица енергийни съоръжения.

Този фактор от своя страна ще се превърне в предпоставка за по-нататъшен ръст на вътрешноевропейските тарифи за електроенергия.

Рязко покачване на тарифите за електроенергия в ЕС

Последствие от „зелената“ стратегия на Европейския съюз по-специално беше рязкото покачване на борсовите цени на електроенергията в редица страни. Във Франция, например, февруарските фючърси счупиха абсолютен рекорд, доближавайки се до 1000 евро за MWh (за сравнение, в началото на годината 1 MWh в ЕС струваше средно 350 евро). Демонстрира рязък растеж и краткосрочни договори на борсата Nord Pool.

През втората половина на декември средната цена за доставки за ден напред в редица страни от ЕС, включително Франция, Германия, Холандия, Австрия и други страни, надхвърли 430 евро за MWh.

Това доведе до масови фалити на европейски енергийни компании. Най-драматичната ситуация се разви във Великобритания, която окончателно напусна ЕС миналата година. През ноември местните Omni Energy, Ampoweruk и Zebra Power обявиха закриването си. Общо 17 частни фирми са фалирали във Великобритания от септември насам. В Германия заради високите цени на газа Neckermann Strom AG, която обслужва повече от 13 хиляди домакинства в цялата страна, фалира през декември.

При това положение, подчертават експертите, не бива да се очаква спад в цените на електроенергията в страните от ЕС.

Енергийна криза в Китай

Мащабна енергийна криза започна в Китай през есента и достигна своя връх в средата на ноември 2021 г. В 20 провинции на азиатската страна е отчетено прекъсване на тока. Местните власти бяха принудени да въведат ограничения за използването на електроенергия от крайни потребители и предприятия. В резултат на това някои от китайските фабрики преминаха към непълен работен график - две на две или дори две на пет.

Кризисната ситуация в Китай повлия пряко на рекордния ръст на цените на ресурсите в Европа. Увеличеното търсене на въглища, втечнен природен газ и петрол от Пекин накара световните доставчици масово да пренасочат транзита на енергия към Азиатско-Тихоокеанския регион, където купувачите наддаваха високи цени за енергия.

До края на декември обаче кризата в Китай започна да отшумява. Китайските власти също положиха усилия за преодоляване на недостига на гориво, което спешно отвори отново повечето от законсервираните въглищни мини. В резултат на това цените на "мръсните" суровини в Азия вече паднаха под 300 долара за тон.

Тенденцията обаче няма да е дългосрочна - януарският студ в Азия отново ще разгърне енергиен транзит към Пекин, предупреждават експерти.

bbabo.Net