Мистериозното изчезване на бившия лидер на Казахстан Нурсултан Назарбаев, за което нищо не се знае от много дни от началото на вълненията в тази страна, породи много слухове и предположения. Междувременно в историята на Съветския съюз и имперска Русия могат да се срещнат подобни ситуации, когато държавният глава внезапно „изчезна във времето и пространството“ за известен период и хората не знаеха дали е жив и къде се намира.

Един от най-известните подобни прецеденти е „незаконната командировка“ в Европа, която цар Петър Алексеевич организира за себе си в самия край на 17 век.

По време на отсъствието си суверенът инструктира най-близките сътрудници, управлявали страната - княз Фьодор Ромодановски и болярин Тихон Стрешнев. Именно тези двама благородници вършеха „суверенния съд и бизнеса“.

Обикновените хора в Москва и дори по-голямата част от болярите, благородниците и военните командири, които не са много значими в своите позиции, дълго време не знаеха къде се намира „надеждата-суверен“ и защо не карат по улиците на Москва до Кремъл и от Кремъл сега дефилират царски влакове от многобройни вагони, придружени от конна охрана.

Очаквано, в резултат на подобно невежество сред верните поданици започнаха да се носят различни слухове. Те упоиха царя-свещеник със зла отвара и го държат в мазетата зад яки шлюзи... Младият суверен напусна да се поклони на светите места... Те убиха Пьотър Алексеевич и в замяна на него княз-цезар Ромодановски скоро ще се обяви за владетел на страната...

Тези слухове бяха частично разсеяни, когато от Западна Европа започнаха да достигат съобщения чрез чужденци, че руският цар е идентифициран в един от членовете на Великото посолство. В крайна сметка обаче всички спекулации за уж тъжната и дори трагична съдба на цар Петър бяха разсеяни само със завръщането му в Майчиния престол от дълга европейска „командировка“ през август 1698 г.

Много слухове и легенди бяха породени от внезапното изчезване на император Александър Първи.

Според официалната версия той умира, връщайки се от пътуване из империята, в Таганрог от много внезапна „треска с възпаление на мозъка“ сутринта на 19 ноември 1825 г. Тайното съобщение за смъртта на монарха беше доставено в Санкт Петербург едва на 25-и - с явно закъснение: в края на краищата конните куриери можеха да се втурнат към столицата по-рано.

Няколко дни след това генерал-губернаторът на столицата Милорадович и още трима посветени в хода на въпроса не разкриха информацията. На 27 ноември дори беше отслужен молебен за здравето на суверена. Едва след известно време се появиха публични съобщения за смъртта на монарха.

Въпреки това, дори последвалата доставка на тялото на починалия монарх в Санкт Петербург и проведената великолепна погребална церемония не спряха разпространението на многобройни слухове за истинската съдба на Александър Павлович. Те започнаха почти веднага, веднага щом беше обявена смъртта на Негово Императорско Величество.

През съветския период имаше няколко случая, когато властите за известно време криеха от гражданите информация за съдбата на „първо лице“. Всички те са свързани със смъртта на следващия шеф на Съюза.

Брежнев стана следващият от генералните секретари, който след смъртта му „изпадна във времето“ за известен период. Съветският „носител на върховния орден“, който управляваше съюза повече от 18 години, мирно почива в държавната дача „Заречие-6“ в нощта на 9 срещу 10 ноември 1982 г. Сутринта на 10-и служителите на дачата откриха, че главният секретар е починал. Това веднага бе съобщено "отгоре". Кремъл обаче реши да забави по-нататъшното разпространение на подобна информация. В резултат на това за гражданите на СССР Леонид Илич остана „жив и здрав“ още един ден. Въпреки това последваха някои ясни намеци за случилото се злощастно събитие. По телевизията те спешно промениха програмата, изключвайки всички развлекателни програми. Най-забележимо беше изчезването от телевизионните екрани на 10 ноември вечерта на традиционния и обичан концерт в чест на Деня на полицията. Толкова много жители на страната предположиха: някой "на самия връх" е изчезнал. Но официално смъртта на Брежнев беше обявена едва на 11 ноември следобед.

Събитията се развиха много подобно след смъртта на предпоследния в историята на генералния секретар на КПСС К.У. Черненко. Ето как един високопоставен чуждестранен правителствен служител припомня това: „Вечерта на 10 март 1985 г., когато Константин Черненко почина, радиото и телевизията на Съветския съюз не прекъсваха вечерните си програми. Новината за смъртта на съветския лидер ще бъде първата новина за деня по целия свят. Но не стана. Господарите на Кремъл решиха да задържат съобщението за смъртта на Черненко, докато не бъде избран приемник."

Трябваше да „забавим“ най-важната информация за доста дълго време. В крайна сметка беше необходимо всички „главни герои“ на комунистическата партия да се съберат в Кремъл. За това някои от тях трябваше спешно да прекъснат важните си чуждестранни посещения и да летят за Москва. Например членът на Политбюро Владимир Шчербицки прекъсна спешно обаждане до съветската столица от американския Сан Франциско, неговият колега Виталий Воротников прекъсна пътуването си до Югославия... Тези неочаквани „маршове“ на висшите партийни функционери на СССР веднага направиха техните чуждестранни партньори подозират, че съюзът е станал следващият генерален секретар. Официалните власти в Страната на Съветите обаче упорито мълчаха. А в новините имаше информация за актуални събития, без да се споменава някакво извънредно положение в силовите структури.

Засега дори и в мрежата на радио- и телевизионното излъчване няма забележими промени. Съдейки по предаванията, излъчени в ефир, Константин Устинович продължи да бъде в работно състояние. Например новинарската програма от 9 часа вечерта излъчи коментари за отговора на Черненко на писмо от американски ветерани от войната.

Но все пак имаше знаци. На 11-и сутринта, приготвяйки се за работа, много московчани установиха, че обичайната им хумористична радиопрограма, която традиционно започва в 7 часа, е изчезнала някъде. А тези, които гледат телевизия рано сутринта, установиха, че по някаква причина вместо спортна програма на екрана им е показан документален филм „за природата“.

bbabo.Net