Тя беше майка на черни жени. Той възпя нашите сили, нашата любов, болки и страхове. Нашата ярост, тъга, възмущение. От „Planeta Fome” тя се разнесе по света, разкъсвайки като неукротима вода екзистенциалните песни на чернокожи бразилки. Заедно с нея тръгнахме и ние.
Пиша много развълнуван, не знам как точно да измеря какво означаваше тази жена от края на света в траекторията на бразилския народ, в траекторията на бразилските чернокожи жени.
В най-трудните моменти Елза беше там, пееше за нашите деца. Чико Буарке композира брилянтно и песента намери своя дом именно в гласа на Елза. В страната, където децата попадат в ръцете на расистката държава, гласът й лекуваше, тя беше донос и причина да продължи. В часовете, когато самба за радост или самба за абстракция, именно с нея люлеехме столовете си. В клетви за любов, Елза. През живота ни, от толкова много различни поколения, Елза.
Да живеем заедно в моменти (по-кратки, отколкото бих искал) през последните години беше чест. Когато я срещнах, вече бях ходил на нейните шоута в Сантос и вече бях спорил много в интернет в нейна защита. Ще празнуваме огромното й наследство, но расистката Бразилия няма да се свени от това, което й причини. Да, ще сочим с пръст.
В един от тези епизоди в нейна защита имах радостта да разбера, че тя е прочела текста и го е харесала. Тя ме покани да напиша рецензия на албума й „Mulher do Fim do Mundo“. В заглавната песен на албума Елза изрича: „На авенюто го оставих там / Черната кожа и моят глас / На булеварда го оставих там / Моята реч, моето мнение“. И в припева той вече обяви: „Аз съм, ще пея до края / ще пея до края“. Ако перифразирам Елза, нашата страна е нашето място на реч.
Срещнах я малко по-късно, в една частна стая, момент на огромно научаване за упоритостта на някой, който е живял дълго време и иска да живее много по-дълго. Елза знаеше, че съществуването й е като трън в очите на страната, която е принудена да я почита, такъв беше нейният трансцедентален талант.
Както Родни Уилям каза, когато отдава почитта си: „Кой би заложил на кльощавото момиче, току-що пристигнало от гладната планета, покрито с щифтове и със следите от всяка болка, залепнала в тялото й? Тя беше мъничко същество, докато гласът й не се откъсна най-недоверчивото и я пуснете в интензивния и страстен живот на блестяща звезда".
Бабалорикса и антропологът припомниха произхода на Елза в общността на Падре Мигел в Рио де Жанейро, чиято самба на последния карнавал отдаде почит на най-голямата си звезда. До края, докато тя пееше, жената от края на света пя за Exu в училищата, смела и брилянтна, каквато беше.
Смъртта му е само физическа на дълъг живот и която, феноменално, е обожествена. За католиците Елза върши чудеса. Основната му беше да докаже, че Бог е жена. За нас, от Кандомбле, той се обожестви и се върна при майка си Янса, господарката на ветровете и бурите, която излиза в света и капе червено, където и да отиде.
Пристигането ви в Орум е готово. Атабаките са уредени и партито е гарантирано. Ще има музика, самба, хоро и много купони, за да отпразнуват пристигането на най-великата бразилка на всички времена. Да живее Елза Соареш, благодаря ти за всичко, ще те обичаме завинаги!
bbabo.Net