Путин каза още за ОССЕ, че тя на практика се е превърнала в организация, която се използва като инструмент в ръцете на определен кръг от държави за разделяне на страните от Европа на кръг от елита и тези, които трябва да бъдат подложени на подобни упражнение като демократизация, продължи прессекретарят на президента. „Не беше ли прав? Това вероятно е квинтесенцията на проблемите, пред които сме изправени сега“, каза той.

Така че речта в Мюнхен не беше външнополитическо пророчество, а „много широка визия за бъдещето на ситуацията, в която бяхме тогава и която се потвърждава сега“, заключи Песков.

„Моля, не ми се сърдете“ Реч на президента на Русия на Мюнхенската конференция по политиката за сигурност. 10 февруари 2007 г.

Владимир Путин: Много ви благодаря, уважаема госпожо федерален канцлер, г-н Телчик, дами и господа!

Много съм благодарен за поканата за такава представителна конференция, която събра политици, военни, предприемачи и експерти от повече от 40 страни по света.

Форматът на конференцията ми дава възможност да избягвам „прекалена учтивост“ и необходимостта да говоря с кръгли, приятни, но празни дипломатически клишета. Форматът на конференцията ми позволява да кажа какво наистина мисля за проблемите на международната сигурност. И ако моите доводи изглеждат на нашите колеги твърде полемично заострени или неточни, моля да не ми се сърдите – това е просто конференция. И се надявам, че след две-три минути от моето изказване г-н Телчик няма да светне "червената светлина" там.

Така. Известно е, че проблемите на международната сигурност са много по-широки от въпросите за военно-политическата стабилност. Това са стабилността на световната икономика, преодоляването на бедността, икономическата сигурност и развитието на диалога между цивилизациите.

Такъв всеобхватен, неделим характер на сигурността се изразява и в основния й принцип: „сигурността на всеки е сигурността на всички“. Както Франклин Рузвелт каза в първите дни на избухването на Втората световна война: „Където и да е нарушен мирът, мирът е навсякъде в опасност и под заплаха“. Тези думи продължават да са актуални и днес. Това, между другото, се доказва от темата на нашата конференция, която е написана тук: „Глобални кризи – глобална отговорност“.

Само преди две десетилетия светът беше идеологически и икономически разделен, а сигурността му беше гарантирана от огромния стратегически потенциал на двете суперсили. Глобалната конфронтация изтласка изключително остри икономически и социални въпроси в периферията на международните отношения и дневния ред. И като всяка война, "студената война" ни остави "неизбухнали снаряди", образно казано. Имам предвид идеологически стереотипи, двойни стандарти, други модели на блоково мислене. Еднополюсният свят, който беше предложен след Студената война, също не се осъществи.

Между другото, Русия, постоянно ни учат на демокрация. Но тези, които ни учат, по някаква причина, всъщност не искат да учат. Мисля, че за съвременния свят еднополюсен модел е не само неприемлив, но дори невъзможен.

И не само защото с еднолично лидерство в модерния – а именно в съвременния свят – нито военно-политическите, нито икономическите ресурси няма да са достатъчни. Но още по-важното е, че самият модел е неработещ, тъй като няма и не може да има моралната основа на съвременната цивилизация.

В същото време всичко, което се случва днес в света, а ние едва започнахме да го обсъждаме, е резултат от опитите да се въведе именно тази концепция в световните дела – концепцията за еднополюсен свят.

И какъв е резултатът?

Едностранните, често незаконни действия не са решили нито един проблем. Нещо повече, те се превърнаха в генератор на нови човешки трагедии и огнища на напрежение. Преценете сами: няма по-малко войни, локални и регионални конфликти. Г-н Телчик спомена това много нежно. И хората в тези конфликти загиват не по-малко, а дори и повече от преди. Много повече - много повече!

Днес сме свидетели на почти необуздано, преувеличено използване на сила в международните дела – военна сила – сила, която потапя света в бездната на последователни конфликти. В резултат на това няма достатъчно сила за цялостно решение на нито един от тях. Тяхното политическо решение също става невъзможно.

Виждаме нарастващо незачитане на основните принципи на международното право. Освен това отделни норми, да, всъщност, почти цялата правна система на една държава, преди всичко, разбира се, Съединените щати, е прекрачила националните си граници във всички области: в икономиката, в политиката и в хуманитарната сфера , то се налага на други държави. Е, кой ще го хареса? Кой ще го хареса?

В международните отношения все по-често се появява желание за решаване на този или онзи въпрос, въз основа на така наречената политическа целесъобразност, въз основа на текущата политическа ситуация. И това, разбира се, е изключително опасно. И това води до факта, че вече никой не се чувства в безопасност. Искам да подчертая това – никой не се чувства в безопасност! Защото никой не може да се скрие зад международното право като зад каменна стена. Такава политика, разбира се, е катализатор за надпреварата във въоръжаването.

Доминирането на фактора сила неизбежно подклажда стремежа на редица страни да притежават оръжия за масово унищожение. Освен това се появиха принципно нови заплахи, които бяха известни преди, но днес придобиват глобален характер, като тероризма.

Убеден съм, че стигнахме до повратната точка, когато трябва сериозно да помислим за цялата архитектура на глобалната сигурност.

И тук трябва да започнем от търсенето на разумен баланс между интересите на всички субекти на международната комуникация. Особено сега, когато "международният пейзаж" се променя толкова осезаемо и толкова бързо - той се променя поради динамичното развитие на редица държави и региони.

Федералният канцлер вече спомена това. Така общият БВП на Индия и Китай по паритет на покупателната способност вече е по-голям от този на Съединените американски щати. И изчислен по същия принцип, БВП на страните от БРИК – Бразилия, Русия, Индия и Китай – надвишава общия БВП на Европейския съюз. И според експертите в обозрима историческа перспектива тази разлика само ще се увеличава.

Няма съмнение, че икономическият потенциал на новите световни центрове на растеж неизбежно ще се превърне в политическо влияние и ще засили многополярността.

В това отношение ролята на многостранната дипломация сериозно нараства. Няма алтернатива на откритостта, прозрачността и предвидимостта в политиката и използването на сила трябва да бъде наистина изключителна мярка, точно както използването на смъртно наказание в правните системи на някои държави.

Днес, напротив, сме свидетели на ситуация, в която държави, в които използването на смъртно наказание е забранено дори за убийци и други престъпници - опасни престъпници, въпреки това, такива страни лесно участват във военни операции, които трудно могат да бъдат наречени легитимни. Но в тези конфликти загиват хора – стотици, хиляди цивилни!Но в същото време възниква въпросът: трябва ли да гледаме безучастно на различните вътрешни конфликти в отделните държави, на действията на авторитарни режими, тирани, на разпространението на оръжия за масово унищожение? Това по същество беше в основата на въпроса, който беше поставен на федералния канцлер от нашия уважаван колега, г-н Либерман. В крайна сметка, правилно разбрах въпроса ви (с адрес на Либерман)? И, разбира се, това е сериозен въпрос! Можем ли просто да гледаме празно какво се случва? Ще се опитам да отговоря и на вашия въпрос. Разбира се, не трябва да гледаме безучастно. Разбира се, че не.

Но имаме ли средства да се противопоставим на тези заплахи? Разбира се има. Достатъчно е да си припомним най-новата история. Все пак има ли мирен преход към демокрация у нас? В края на краищата се случи мирната трансформация на съветския режим – мирна трансформация! И какъв режим! С колко оръжия, включително и ядрени! Защо сега е необходимо да се бомбардира и стреля при всяка възможност? Наистина ли ни липсва политическа култура, уважение към ценностите на демокрацията и към закона при липса на заплаха от взаимно унищожение?

Убеден съм, че единственият механизъм за вземане на решения относно използването на военна сила като последна инстанция може да бъде само Устава на ООН. И в тази връзка или не разбрах казаното съвсем наскоро от нашия колега, министъра на отбраната на Италия, или той се изрази неточно. Във всеки случай чух, че използването на сила може да се счита за легитимно само ако решението е взето в НАТО или в Европейския съюз или в ООН. Ако той наистина мисли така, значи имаме различни гледни точки с него. Или не съм чул. Използването на сила може да се счита за легитимно само ако решението е взето въз основа и в рамките на ООН. И нито НАТО, нито Европейският съюз трябва да заменят Организацията на обединените нации. И когато ООН наистина обедини силите на международната общност, която наистина може да реагира на събития в отделни държави, когато се отървем от пренебрегването на международното право, ситуацията може да се промени. В противен случай ситуацията само ще спре и ще умножи броя на сериозните грешки. В същото време, разбира се, е необходимо да се гарантира, че международното право има универсален характер както в разбирането, така и в прилагането на нормите.

И не трябва да забравяме, че демократичният курс на действие в политиката непременно включва дискусия и старателно вземане на решения.

Дами и господа!

Потенциалната опасност от дестабилизиране на международните отношения е свързана и с очевидната стагнация в областта на разоръжаването. Русия се застъпва за възобновяване на диалога по този важен въпрос. Важно е да се запази стабилността на международната правна рамка за разоръжаване, като в същото време се гарантира приемствеността на процеса на намаляване на ядрените оръжия.

Ние се договорихме със Съединените американски щати да намалим ядрения си потенциал за стратегически превозни средства за доставка до 1700-2200 ядрени бойни глави до 31 декември 2012 г. Русия възнамерява стриктно да изпълнява задълженията си. Надяваме се, че нашите партньори също ще действат прозрачно и няма да отложат за всеки случай за „черен ден“ допълнителни няколкостотин ядрени бойни глави. И ако днес новият министър на отбраната на Съединените щати ни обяви тук, че Съединените щати няма да крият тези допълнителни такси нито в складове, нито „под възглавницата“ или „под завивките“, предлагам на всички да се изправят и да станат, за да поздравят това. Това би било много важно изявление.

Русия стриктно се придържа и възнамерява да продължи да се придържа към Договора за неразпространение на ядрени оръжия и режима за контрол на многостранните ракетни технологии. Принципите, заложени в тези документи, са от универсален характер.

В тази връзка искам да припомня, че през 80-те години СССР и САЩ подписаха Договора за премахване на цял клас ракети със среден и малък обсег, но този документ не получи универсален характер.

Днес редица държави вече имат такива ракети: Корейската народнодемократична република, Република Корея, Индия, Иран, Пакистан и Израел. Много други държави по света разработват тези системи и планират да ги пуснат в експлоатация. И само Съединените американски щати и Русия носят задължението да не създават такива оръжейни системи.

Ясно е, че при тези условия сме принудени да мислим за осигуряването на собствената си сигурност.

В същото време не трябва да се допуска появата на нови дестабилизиращи високотехнологични оръжия. Не говоря за мерки за предотвратяване на нови зони на конфронтация, особено в космоса. Междузвездни войни, както знаете, вече не е измислица, а реалност. Още в средата на 80-те години (на миналия век) нашите американски партньори на практика прихванаха собствен сателит.

Не можем да не бъдем обезпокоени и от плановете за разполагане на елементи от система за противоракетна отбрана в Европа. Кому е нужен още един кръг от неизбежната надпревара във въоръжаването в този случай? Дълбоко се съмнявам, че самите европейци.

Нито една от така наречените "проблемни страни" няма ракетно оръжие, което наистина заплашва Европа, с обсег на действие около 5-8 хиляди километра. И в обозримо бъдеще и в обозримо бъдеще - и няма да се появи, и дори не се очаква. Да, и хипотетично изстрелване, например, на севернокорейска ракета на територия на САЩ през Западна Европа – това явно противоречи на законите на балистиката. Както казваме в Русия, това е все едно „да стигнеш до лявото ухо с дясната си ръка“.

И като съм тук, в Германия, не мога да не спомена кризисното състояние на Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа.

Страните от НАТО открито заявиха, че няма да ратифицират Договора, включително разпоредбите за фланговите ограничения (относно разполагането на определен брой въоръжени сили по фланговете), докато Русия не изтегли базите си от Грузия и Молдова. Нашите войски се изтеглят от Грузия и то по ускорен начин. Ние сме решили тези проблеми с нашите грузински колеги и всички го знаят. В Молдова остава група от 1500 военнослужещи, които изпълняват мироопазващи функции и охраняват складове с боеприпаси, останали от времето на СССР. И ние постоянно обсъждаме този въпрос с г-н Солана, той знае нашата позиция. Готови сме да продължим да работим в тази посока.

Мисля, че е очевидно, че процесът на разширяване на НАТО няма нищо общо с модернизацията на самия алианс или с гарантирането на сигурността в Европа. Напротив, това е сериозен провокиращ фактор, който намалява нивото на взаимно доверие. И имаме справедливо право да попитаме откровено – срещу кого е тази експанзия? А какво стана с уверенията, дадени от западните партньори след разпадането на Варшавския договор? Къде са тези изявления сега? Никой дори не ги помни. Но нека напомня на тази публика какво беше казано. Бих искал да цитирам речта на генералния секретар на НАТО г-н Вернер в Брюксел на 17 май 1990 г. След това той каза: „Самият факт, че сме готови да не разполагаме войски на НАТО извън Територия F, дава на Съветския съюз твърди гаранции за сигурност“. Къде са тези гаранции?

Камъните и бетонните блокове на Берлинската стена отдавна се продават за сувенири. Но не трябва да забравяме, че падането му беше възможно и благодарение на историческия избор, включително нашия народ – народа на Русия, избора в полза на демокрацията и свободата, откритостта и искреното партньорство с всички членове на голямото европейско семейство.

Сега се опитват да ни наложат нови разделителни линии и стени – макар и виртуални, но все пак разделящи, режещи общия ни континент. Наистина ли ще отнеме отново години и десетилетия, смяна на няколко поколения политици, за да „съборят“ и „демонтират“ тези нови стени?

Дами и господа!

Ние недвусмислено подкрепяме засилването на режима за неразпространение. Съществуващата международна правна рамка дава възможност за създаване на технологии за производство на ядрено гориво за неговото мирно използване. И много страни с основателна причина искат да създадат своя собствена ядрена енергетика като основа на своята енергийна независимост. Но също така разбираме, че тези технологии могат бързо да бъдат трансформирани в материали за оръжия.

Последните инициативи на президента на САЩ Джордж Буш също са в съгласие с руското предложение. Считам, че Русия и САЩ са обективно и еднакво заинтересовани от затягане на режимите за неразпространение на оръжия за масово унищожение и средствата за тяхното доставяне. Именно нашите страни, които са лидери по ядрен и ракетен потенциал, трябва да станат и лидери в разработването на нови, по-строги мерки в областта на неразпространението. Русия е готова за такава работа. Консултираме се с нашите американски приятели.

Като цяло трябва да говорим за създаване на цяла система от политически лостове и икономически стимули - стимули, при които държавите биха били заинтересовани да не създават собствени мощности на ядрено-горивен цикъл, а биха имали възможност да развиват ядрена енергетика, укрепвайки своя енергиен потенциал.

В тази връзка ще се спра по-подробно на международното енергийно сътрудничество. Федералният канцлер също накратко спомена това, но засегна тази тема. В енергийния сектор Русия е ориентирана към създаването на единни пазарни принципи и прозрачни условия за всички. Очевидно цената на енергийните носители трябва да се определя от пазара, а не да бъде обект на политически спекулации, икономически натиск или изнудване.

Ние сме отворени за сътрудничество. Чуждестранни компании участват в най-големите ни енергийни проекти. Според различни оценки, до 26 процента от производството на петрол в Русия - само помислете за тази цифра, моля - до 26 процента от добива на петрол в Русия се падат на чужд капитал. Опитайте се, опитайте се да ми дадете пример за толкова широко присъствие на руския бизнес в ключови сектори на икономиката на западните страни. Няма такива примери! Няма такива примери.

Нека ви напомня и съотношението на инвестициите, идващи в Русия и идващи от Русия в други страни по света. Съотношението е около петнадесет към едно. Ето един видим пример за отвореността и стабилността на руската икономика.

Икономическата сигурност е област, в която всеки трябва да се придържа към едни и същи принципи. Готови сме да се конкурираме честно.

За това руската икономика има все повече възможности. Подобна динамика се оценява обективно от експерти и наши чуждестранни партньори. Така рейтингът на Русия в ОИСР наскоро беше повишен: страната ни премина от четвърта рискова група в трета. И бих искал да използвам тази възможност тук в Мюнхен днес, за да благодаря на нашите германски колеги за помощта им при вземането на горното решение.

По-нататък. Както знаете, процесът на присъединяване на Русия към СТО навлезе в последния етап. Отбелязвам, че в хода на дълги и трудни преговори чухме повече от веднъж за свободата на словото, свободата на търговията, равните възможности, но по някаква причина изключително - във връзка с нашия руски пазар.

Има и друга важна тема, която пряко засяга глобалната сигурност. Днес много се говори за борба с бедността. Какво всъщност става тук? От една страна, финансовите средства се разпределят за програми за подпомагане на най-бедните страни – и понякога не малки финансови ресурси. Но, честно казано, и много хора тук също знаят за това, често - при "разработка" от компаниите на самите страни донори. Но в същото време, от друга страна, субсидиите в селското стопанство остават в развитите страни, достъпът до високи технологии е ограничен за други.

И да наречем нещата с имената им: оказва се, че с едната ръка се раздава „благотворителна помощ“, а с другата – не само се консервира икономическата изостаналост, но и се събира печалба. Зараждащото се социално напрежение в такива депресирани региони неизбежно води до нарастване на радикализма, екстремизма, подхранва тероризма и локалните конфликти. И ако в допълнение всичко това се случи, да речем, в Близкия изток в условия на засилено възприемане на външния свят като несправедлив, тогава съществува риск от глобална дестабилизация.

Очевидно водещите страни в света трябва да видят тази заплаха. И съответно да се изгради една по-демократична, справедлива система на икономическите отношения в света – система, която дава на всеки шанс и възможност за развитие.

Според основните документи в хуманитарната сфера ОССЕ е призвана да предостави на държавите-членки, по тяхно искане, съдействие за спазване на международните стандарти за правата на човека. Това е важна задача. Ние я подкрепяме. Но това съвсем не означава намеса във вътрешните работи на други държави, още по-малко налагане на тези държави как трябва да живеят и да се развиват.

Очевидно е, че подобна намеса не допринася за съзряването на истински демократични държави. И обратно, това ги прави зависими и в резултат на това политически и икономически нестабилни.

Очакваме ОССЕ да се ръководи от своите непосредствени задачи и да изгражда отношения със суверенни държави на основата на уважение, доверие и прозрачност.

Дами и господа!

В заключение бих искал да отбележа следното. Ние много често и аз лично много често чуваме призиви към Русия от нашите партньори, включително от европейски партньори, да играе все по-активна роля в световните дела.

В тази връзка позволете ми да направя една малка забележка. Едва ли има нужда да бъдем притискани и насърчавани да го правим. Русия е страна с повече от хиляда години история и почти винаги се е ползвала с привилегията да провежда независима външна политика.

Днес няма да променяме тази традиция. В същото време ние ясно виждаме как светът се е променил, реалистично оценяваме собствените си възможности и собствения си потенциал. И, разбира се, бихме искали да имаме работа с отговорни и независими партньори, с които да работим заедно за изграждането на справедлив и демократичен световен ред, осигурявайки сигурност и просперитет в него не за малцината, а за всички.

Благодаря ви за вниманието.

bbabo.Net