Гражданите в Мали, Буркина Фасо и Гвинея наказват корумпирани политически елити, които отдавна управляват страните си, като приписват легитимност на военните хунти.

През последните две години три крехки държави в Западна Африка – Мали, Гвинея и Буркина Фасо – се поддадоха на нестабилност и преживяха военни поглъщания. Въпреки че пандемията COVID-19 може да е изиграла роля в изтласкването на тези страни от ръба, те са били на пропастта на нестабилност много преди появата на вируса поради дълбоко вкоренени уязвимости като хронична несигурност, политическа корупция и масова безработица.

Всъщност и в трите страни военните интервенции не бяха изненада, а на фона на дълго игнорирани системни провали и нарастващото обществено недоволство.

Нито един от тези преврати или предизвикателствата, които доведоха до тях, не се материализира внезапно. Международните организации за развитие и мозъчните тръстове посочват изключителните предизвикателства за сигурността и управлението, пред които са изправени тези страни от години. Още преди началото на пандемията от COVID-19, базираният в САЩ мозъчен тръст The Fund for Peace оцени тези страни като „високо предупреждение“ или „на тревога“ в своя индекс на крехките държави, което предполага, че техните уязвимости могат да доведат до нестабилност ако не и откровен въоръжен конфликт. По същия начин, Economist Intelligence Unit, в своя индекс за демокрация от 2019 г., предположи, че има стабилен спад в качеството на демократичното управление в Буркина Фасо, Гвинея и Мали.

Отвъд дългосрочните заплахи за конституционната демокрация и сигурността, от които се родиха, неотдавнашните преврати в тези три страни имаха още един изненадващ общ аспект: гражданска подкрепа.

В страни с относителна стабилност и сигурност, както и действащи конституционни предпазни средства срещу заплахи като изборни измами, манипулиране на съдилища и незаконни опити за удължаване на президентския мандат, въоръжените сили могат да извършват преврати, но те често не успяват да оправдаят убедително своята намеса или да спечелят подкрепа на по-голямата част от населението.

В Мали, Буркино Фасо и Гвинея обаче липсата на такива предпазни мерки доведе до това, че цивилното население с ентусиазъм възприе неотдавнашните военни интервенции.

Първо, широко разпространената гражданска подкрепа за тези преврати засилва схващането, че въоръжените сили са пазители на държавите. Убедени, че съществуващите конституционни процеси не са достатъчни, за да подкрепят доброто управление в техните страни, гражданите в Мали, Буркина Фасо и Гвинея изглежда вярват, че армията може да бъде надеждна алтернатива на групата от корумпирани и непокаяни политически елити, които са предали доверието им. Това настроение може да доведе не само до запазване на значително влияние на военните върху политиката в тези страни в дългосрочен план, но и до легитимиране на опитите за реинтегриране на военните в политиката на целия континент.

Досега всички опити на регионални органи като ECOWAS и АС да обърнат тази тенденция са се провалили, до голяма степен защото тези опити се фокусираха върху наказването на военните, а не върху разбирането и опитите да помогнат за отстраняването на основните причини, довели до подкрепата на цивилното население на техните действия. В резултат на това неотдавнашната вълна от военни преврати в Африка повдигна въпроси относно ролята, която регионалните и континенталните многостранни организации могат да играят за предотвратяване на демократичното отстъпление.

Днес гражданите в Мали, Буркина Фасо и Гвинея ясно чувстват, че са „намерили своя глас“ и са наказали корумпирани политически елити, които отдавна управляват своите страни, като приписват легитимност на военните поглъщания. Легитимните страхове, че гражданите на целия континент могат да последват примера им, могат да изправят неуспешните демократични управници на нокти и да ги подтикнат да се справят бързо и ефективно с политически и социално-икономически предизвикателства, пред които са изправени техните страни. Разбира се, дали тази тенденция ще има дългосрочни последици за по-широкия регион ще зависи от това как военните ще изберат да управляват отношенията между държавата и обществото и дали ще могат да запазят обществената подкрепа.

Каквото и да се случи в Мали, Буркина Фасо, Гвинея и други африкански държави, преживели държавни преврати в последно време, ако демократичните лидери на континента и многостранните органи продължат да игнорират условията, предизвикали тази нова вълна от военни интервенции, това, на което сме били свидетели досега, може да много добре да бъде предвкусване на това, което предстои.

Мненията, изразени в тази статия, са собствени на авторите и не отразяват непременно редакционната позиция на автора.

bbabo.Net