Красногоровка, Украйна – Третокласничката Мария Шановска обмисля коя играчка да опакова в чантата си за спешна евакуация, ако руските сили, струпващи се на границата, нахлуят в разбития й от войната град в Източна Украйна.

„Семейна снимка, любимата ми играчка и малко храна, за да не огладнея“, казва тя на майка си Наталия, докато те спорят от какво биха се нуждаели най-много, ако травмираната им страна се потопи в още по-кървава война.

Градът Красногоровка на Шановска се намира на държавна територия близо до бедните покрайнини на подкрепяния от Русия сепаратистки крепост Донецк.

Наталия познава болките на войната и личната загуба. Сградата й е била удряна четири пъти от снаряди и апартаментът й разчита на капризите на импровизирана печка на дърва.

„Живеем в постоянен страх“, казва майката на шест деца. „Нашият съсед беше ранен от шрапнел преди три месеца.

И все пак дори 15 000-те останали жители на фронтовия град - запознати с живота на най-малкото препитание - сега са по-уплашени от всякога от перспективите какво може да се случи след това.

Повече от 100 000 руски войници са се струпали близо до границите на Украйна в това, което Вашингтон предупреждава, може да бъде предшественик на всеобхватна инвазия, предназначена да обърне постоянното отклонение на Киев към Запада.

„Всички се страхуваме, а ние се страхуваме“, казва 45-годишният мъж.

Трещащи ръце

Вашингтон пое водещата роля в издаването на зловещи предупреждения за перспективите за руска офанзива, която може бързо да убие десетки хиляди цивилни в най-тежкия конфликт в Европа след Втората световна война.

Барабаните на войната отекват силно по заснежените улици на Красногоровка.

Училищата и болниците в града започнаха да подготвят бомбоубежища и да се запасяват с вода за първи път от години.

Началникът на местната болница Сергей Феденко проверява електрическото окабеляване на мазе, използвано за първи път за подслон на цивилни и медицински персонал през най-разгорещените месеци на първата битка за Донецк през 2014 г.

„Ако започнат да обстрелват, можем да преместим леглата тук“, казва 50-годишният мъж. "Можем да поберем 280 души в мазето."

Но една медицинска сестра, която отказа да даде пълното си име от страх да не бъде порицана за критиките си, каза, че е опасно да се преместват тежко болни пациенти в бомбоубежища.

„Хората с COVID-19, които са интубирани и се нуждаят от кислород, не могат да бъдат преместени“, каза тя.

Пациентката Людмила Исайченко звучи примирена със съдбата си. 73-годишната жена е хоспитализирана с неврологично заболяване и казва, че няма да се страхува да се крие в мазе, ако снарядите започнат да падат.

„Ако започнат да стрелят, просто ще лежа тук“, казва Исайченко. „Каквото ще бъде, ще бъде. Но този страх никога не преминава. Ръцете ми винаги треперят. Когато някой отвори бутилка, мисля, че някой стреля.

Внезапна тишина

Бомбоубежището на ученика Иля Желновацки е скрито под подовите панели на неговата проста кухня.

„Това ни спаси живота няколко пъти“, казва той.

Но семейството му сега планира да се евакуира, ако опасната руска офанзива започне в някакъв момент, преди замръзналата земя да се размрази през пролетта.

„Ако избухне пълна война, първото нещо, което трябва да направите, е да вземете паспорта и парите си и да излезете“, казва той. — Но тогава ще се върнем.

Красногоровка стои зловещо тиха от седмици.

Нискомащабните битки, които се разгоряха в конфликт, който според оценките на ООН е отнел повече от 14 000 живота, са утихнали в голяма част от югоизточната част - внезапна тишина, която плаши мнозина, защото е трудно да се обясни.

Шановска не се отнася към затишието като към добра новина и изглежда примирена да прекара повече дни в подслон в тъмно мазе с децата си.

„Там няма светлина или вода и почти няма място за сядане“, казва тя. „Да живееш тук е толкова трудно. Разбира се, че съм разстроен.”

bbabo.Net