Разговор между ням и глух е как руският външен министър Сергей Лавров описа проведените в четвъртък разговори с британската му колега Лиз Трус. Докато беше в Москва, тя толкова ревностно защитаваше суверенитета на Украйна, че погрешно класира регионите Воронеж и Ростов сред нейните територии. В резултат на това страните не можаха да се споразумеят за нищо съществено. Нито новите стъпки на Лондон, разширяващи възможностите за наказване на Русия с помощта на санкции, нито изявленията на британския премиер Борис Джонсън добавиха положително. Посещавайки централата на НАТО в Брюксел, той предупреди, че в близко бъдеще може да се случи "нещо наистина ужасно" заради действията на Москва.
Лиз Трус започна посещението си в руската столица с посещение на Московския държавен университет. На среща с ректора Виктор Садовничи тя го попита за методите на преподаване в страната на математиката. Представените от вас резултати са впечатляващи“, не скри възхищението си министърката. Виктор Садовничи, забелязвайки интереса, решава да помогне на чуждестранния гост да задълбочи математическите си познания и дари книга на собственото си авторство „Функционален анализ“. Тогава дипломатът поднесе цветя на гроба на Незнайния войн в Александровската градина.
Веднага след това последва "неприятната" част от първото посещение на шефа на британското външно министерство в Русия от 4,5 години - преговори със Сергей Лавров. Последния път, дори преди случая Скрипал, настоящият британски премиер Борис Джонсън посети Москва на тази позиция. Въпреки че отношенията между страните още тогава бяха обтегнати - включително и заради Украйна, разговорите му в руското външно министерство преминаха положително. Наричайки себе си "убеден русофил", Борис Джонсън много се шегува и се ръкува със своя колега.
Този път атмосферата трудно може да се нарече благоприятна. На пресконференция Сергей Лавров призна: „Отношенията на Русия с Обединеното кралство, меко казано, оставят много да се желае и вероятно са на най-ниската си точка от много, много години“. Самият разговор, чиито основни теми бяха Украйна и сигурността в Европа като цяло, също изглежда не може да се нарече конструктивен. „Успяваме в разговор между тъп и глух човек, сякаш слушаме, но не чуваме“, подчерта ръководителят на руското външно министерство. Британският му колега отвърна: „Не бях тъп в нашия разговор, ясно изразих британската позиция, а също така изслушах министър Лавров“.
Лиз Трус не криеше целите си в Москва. Напротив, тя пусна поредица от туитове в Twitter, че ще настоява руските власти да изтеглят войските от границата с Украйна. В четвъртък, Денят на дипломацията на Русия, тя отново призова Москва да „поеме по пътя на дипломацията“ и „да изостави реториката на Студената война“.
Министърът не пропусна да припомни последствията от ескалацията: „Ако Русия нахлуе в Украйна, украинците ще се бият. Това ще бъде дълъг и продължителен конфликт. Съюзниците на Украйна ще наложат строги санкции срещу определени институции и лица“, каза тя в четвъртък. И тя даде може би най-убедителния аргумент: „Трябва също така да изясним, че „Северен поток 2“ няма да работи“. Вярно е, че министърът не спомена дали тази мярка е договорена с Берлин.
„Руските войски на руска територия са основната грижа на Лондон“, каза възмутено Сергей Лавров на пресконференция, като даде да се разбере, че никой няма да атакува Украйна. Аргументът, че военните са на територията на страната им, както казаха два дипломатически източника, е използван и от министър Лавров по време на закритата част на преговорите.
„Признавате ли суверенитета на Русия над регионите Ростов и Воронеж? – уточни за всеки случай г-н Лавров. „Великобритания никога няма да признае руския суверенитет над тези региони“, отговори г-жа Трус след кратка пауза.
В ситуацията трябваше да се намеси британският посланик Дебора Бонерт, който деликатно обясни на министъра, че наистина става дума за руските региони. „По време на срещата ми се стори, че министър Лавров говори за част от Украйна“, коментира по-късно Лиз Трус неудобната ситуация в интервю за RBC.
Трябва да се отбележи, че преговорите във външното министерство се проведоха на фона на редица инициативи от Лондон, които няма как да се харесат на Москва. Сред тях е подготовката от Великобритания на законопроект, който ще позволи въвеждането на по-широк набор от санкции срещу Руската федерация. Ще е необходима подходяща законодателна рамка в случай на „агресия срещу Украйна“. Преди това Лондон можеше да наложи санкции директно срещу замесените в дейности за дестабилизиране на ситуацията в републиката. Сега, както по-рано отбеляза Лиз Трус, руската страна „няма да има къде да се скрие“: ограниченията могат да засегнат всяко лице или компания, „от интерес за Кремъл“. В четвъртък заместник-министърът на външните работи на Великобритания Джеймс Клевърли обяви (цитиран от Ройтерс): „Подписах законопроекта, който очакваме да влезе в сила днес следобед“. Той добави, че го е направил, докато Лиз Трус „оказва дипломатически натиск“ върху Русия.
Освен това г-жа Трус каза по-рано, че до края на годината правителството ще се върне към разглеждането на законопроекта за икономическите престъпления, чиято цел е да се бори с прането на пари във Великобритания. Почти на първо място - от страна на богатите руснаци.
Като цяло представителите на правителството на Обединеното кралство не се уморяват да повтарят, че са „в авангарда на усилията за ограничаване на враждебността на Русия към нейните съседи“.
Опитвайки се да изпълни този статут, Борис Джонсън посети централата на НАТО в Брюксел в четвъртък, а след това и във Варшава. На пресконференция с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг той не спести от предупрежденията, че Европа преминава през „най-опасния момент“ в „най-тежката криза в сигурността“ от десетилетия. Изразявайки съмнение, че Руската федерация вече е взела решение да атакува Украйна, той добави: „Това не отменя възможността скоро да се случи нещо наистина ужасно“.
Г-н Джонсън обяви и конкретни стъпки в подкрепа на Украйна. „В Полша добавяме още 350 войници от 45-и батальон на специалните сили. Ние осигуряваме въздушна сигурност в Румъния, увеличаваме броя на изтребителите Typhoon, които изпращаме от Кипър, и изпращаме кораби в Източното Средиземно и Черно море“, посочи той. Британският министър на отбраната Бен Уолъс каза пред Би Би Си, че в случай на по-нататъшна ескалация, Лондон ще бъде готов да изпрати 1000 войници в страните от региона, разположени в съседство с Украйна – „не за битка, а за гарантиране на стабилността и гаранции на партньорите от НАТО“.
В петък Бен Уолъс ще посети Москва, където ще проведе разговори с руския си колега Сергей Шойгу. Но, както изглежда, тонът на разговора и неговият резултат няма да се различават много от случилото се в четвъртък в приемната на руското външно министерство.
bbabo.Net