Русия и ОНД (bbabo.net) – Въпреки че Тюмен и Петропавловск не са градове-побратими, те имат отдавна установени близки връзки – икономически, културни и родствени. Това са съседните регионални центрове на двете стълбови държави на ЕврАзЕС, като и двете по едно време са били част от провинция Тоболск.

Преди революцията в Петропавловск е имало 6 каменни и 3 дървени джамии, построени от татарски търговци. За сравнение, в Тюмен и Тоболск тогава имаше само една каменна джамия. Както се казва, почувствайте разликата!

И днес „Питер“, както се нарича столицата на най-северния регион в Казахстан, тръгна напред, не мога да кажа по броя на хората, които се молят за джума, но по ислямската инфраструктура със сигурност. Виждаме това, когато посещаваме съседи в централната джамия "Кизил Жар" за никахи, хатими, мемориални събития. На връщане към дома, след преминаване на ГКПП, някой определено ще започне разговор за прекрасното обслужване в кафе-ресторанта на джамията Кизил Жар. И той ще каже: „Иска ми се да беше така в Тюмен!“

Преди четири години в Петропавловск беше открита друга голяма катедрална джамия, чиято площ е около три хиляди квадратни метра. Може би в бъдеще центърът на Северно-Казахстанска област ще бъде украсен с други нови ислямски храмове с ориенталска архитектура, но, за съжаление, тази прекрасна „ислямска бъчва с мед“ винаги ще бъде развалена от муха в мирото и няма да даде почивка, докато ситуацията е коригирана.

И това е муха в мазила - съдбата на историческата Касимова джамия, която днес се използва като частна сауна.

Историята на построяването му датира от 1772 г., когато императрица Екатерина II заповядва да се построят джамии на Оренбургската отбранителна линия, включително в крепостта Св. Петър, основана преди двадесет години в урочището Кизилжар на границата със степта. За строителството бяха отпуснати 5000 рубли от държавната хазна.

През този период Петропавловск се превръща в основен център на бартер, благодарение на татарските търговци, които поради близостта на езиците с казахите и турците от Централна Азия, както и като едно цяло с тях, се превръщат в търговец мост между Руската империя и Централна Азия. Класата на татарските търговци остава привилегированото имение на Петропавловск дори след като азиатските степи бяха присъединени към Русия и граничната бартерна търговия се премести на юг, по-близо до границите на Афганистан и Китай. През втората половина на 19 век Петропавловск става част от района на Акмола. Любопитно е, че татарите са написали името на Акмолинск не "Акмола" (бял гроб, в смисъл на бяла мазара), както казахите, а "Акмула" - (бял мула).

Според Зуфар Махмутов, автор на книгата „Татари от Петропавловск и Северно-Казахстанска област“, ​​до края на 19 век от 450 души, принадлежащи към търговско семейство в Петропавловск, 300 са татари. Имало около 100 татарски потомствени благородници, татарите съставлявали една трета от населението на града.

Татарските търговци строят една след друга каменни джамии през втората половина на 19 век, а до началото на 20 век в града има шест каменни катедрални джамии: 1) Мусатаевска джамия; 2) Касимовская, Яушевская; 3). Муратовская, Чалаказанская; 4) Давлеткелдеевская, Ташкентская; 5) Динмухамедовская; 6) Янгуразовская.

До днес са запазени и действат пета и шеста катедрални джамии. Четвъртият е в реконструкция. Първият и третият бяха разрушени по съветско време на строителството на къщи и сградата на регионалния комитет. Втората катедрала, тя е и първата каменна Касимовская (Яушевская) джамия, се използва като частна сауна!

Шумът за това беше вдигнат от казахстанските медии преди десет години. Ето какво написа порталът на КЗП за джамията-сауна:„Обществеността в Северен Казахстан е възмутена. Предприемчиви бизнесмени в Петропавловск превърнаха най-старата джамия в сауна. Краеведите се интересуват от съдбата на първата градска джамия, построена през 18 век и установяват, че сега там има баня! Вярващите са шокирани от подобна метаморфоза, но не могат да направят нищо. Всичко се прави по закон. Джамията е затворена в началото на миналия век от съветските власти и там първо организират фабрика за махорки, а след това и рибна фабрика. И едва през 90-те години сградата е върната на Духовното управление на мюсюлманите. Но той все още трябваше да бъде изоставен: до джамията работеше пушилня и енориашите просто се задушиха по време на службите. Сега на първия етаж на бившата джамия има парна баня, в горната част на стаята за почивка, а стълбите, по които се е изкачвало минарето, водят към стаите. Сега местните енориаши търсят спонсори, за да купят историческа сграда и да оборудват там музей.”

Порталът цитира думите на Рафик Мусин, заместник-имам на джамията Дин Мохамед:

„Закусвалнята беше построена, имаше публичен дом, както се казва, в онези дни. Сега затвориха този случай, сега са монтирали сауна. Всъщност е смешно и обидно. Как можеха да позволят джамията да бъде продадена, раздадена напълно извън системата? Хубаво би било да построят магазин, би било хубаво да има някакъв културен дом, но сауната е безполезна!”

Всичко това просто не ми се побира в главата! Как може едно свещено място, където са се отслужвали молитви около 200 години, да се даде в частни ръце?! Защо историческият обект не е взет под държавна закрила?! Как може да се уреди сауна в сградата на джамията! Това не е ли плюнка в душите на вярващите?

Изминаха десет години, а нещата все още са там. Духовната администрация на мюсюлманите на Казахстан мълчи, както и нейният регионален клон. Акимът на Северно-Казахстанска област Кумар Аксакалов обяви възстановяването на четвъртата Давлеткилдеевска джамия. 211 милиона тенге (повече от 37 милиона рубли) бяха отпуснати от бюджета за реставрационни работи. Всичко това е добро, прекрасно, но мухата от това не престава да горчи в сърцата на мюсюлманите. Каквито и нови ислямски обекти да бъдат издигнати, болката в душите на вярващите ще остане, докато сградата на бившата Касимовская джамия не получи статут на исторически паметник, защитен от държавата и сделката за прехвърлянето й в частна собственост отменен.

Честно казано, да кажем, че сауната в сградата на бившата джамия беше организирана преди Кумар Аксакалов да поеме поста аким на региона. След като коригира ситуацията, Кумар Иргибаевич щеше да остане в историята на региона като човек, който спаси мюсюлманите от муха в мехлема в ислямския меден рай Петропавловск.

bbabo.Net