Франк-Валтер Щайнмайер беше преизбран за президент на Германия след гласуването в неделя във Федералното събрание. Фактът, че политикът зае този пост за втори път, не беше изненада за никого: той е подкрепен както от управляващите партии, така и от опозицията. Друга неприятна изненада за Москва беше, че г-н Щайнмайер, който многократно се застъпваше за развитието на руско-германските отношения, заяви в речта си при встъпването си в длъжност, че именно Русия представлява заплаха за демокрацията и „военния конфликт в средата на Източна Европа“.

Кандидатурата на г-н Щайнмайер беше подкрепена от мнозинството от членовете на Федералното събрание - 1045 от 1472. Този орган в Германия се свиква веднъж на всеки пет години с единствената цел да се избере нов държавен глава. Политик, който заема тази позиция, спира членството си в определена политическа партия и започва да изпълнява предимно представителни функции: подписва международни договори, проверява конституционността на приемането на закони и може да помилва осъдените. Президентът, по предложение на канцлера, е този, който назначава и освобождава федералните министри; той официално предлага на Бундестага и кандидатурата на канцлера. Той, разчитайки на своя авторитет, действа като посредник, уреждайки различията между политиците.

Франк-Валтер Щайнмайер се справи отлично с тази задача по време на първия си мандат и се утвърди като строителя на мостове, който Германия вижда като президент.

До голяма степен благодарение на неговите посреднически усилия Германия успя да излезе от политическия вакуум на 2017 г., която се запомни с най-дългите коалиционни преговори в историята на страната, която чакаше сформирането на ново правителство 171 дни. „Това е високото изкуство, което Франк-Валтер Щайнмайер овладя до съвършенство – да зададе тон и влияние, без да бъде на преден план“, казва германският политолог Андреа Рьомеле.

Тогава партийният блок начело с Ангела Меркел - ХДС и Християнсоциалният съюз (ХСС) - не издигна собствен кандидат за участие в президентската надпревара от уважение към фигурата на Франк-Валтер Щайнмайер. Изглежда, че много се промени през последните пет години: Ангела Меркел напусна изцяло политиката, а консервативният блок ХДС/ХСС премина в опозиция, но все още гласува за президента Щайнмайер.

Тази гледна точка в Германия се споделя не само от леви и центристи, но и от много политици от ХДС/ХСС. „След 72 години най-накрая дойде времето за жена федерален президент“, казва депутатът от консервативния Бундестаг Гита Конеман. А новият лидер на ХДС Фридрих Мерц преди два месеца, по време на предизборната си кампания, отговори на въпросите на журналистите относно номинацията на кандидатка от партията за президент на ФРГ: „Мисля, че е естествено, че ще направим то."

В резултат на това на 13 февруари в бюлетините бяха представени четири фамилни имена: три от тях са мъжки.

Конкурентите на Франк-Валтер Щайнмайер събраха общо 20% от гласовете: начело сред тях е скандалният политик и икономист Макс Оте, който говори от дясната популистка партия „Алтернатива за Германия“, за която той вече беше лишени от членство в ХСС (9,5%); зад него е безпартийният ляв кандидат Герхард Траберт (6,5%) и Стефани Гебауер, представител на малката партия „Свободни избиратели“, която не е депутат (4%).

„Президентът трябва да бъде безпартиен,“ започна Франк-Валтер Щайнмайер своята реч при встъпването си в длъжност. „Но аз няма да остана неутрален, когато става дума за демокрация“. Всъщност федералният президент ясно посочи откъде според него днес идва основната заплаха за демокрацията на европейския континент. „Изправени сме пред заплахата от военен конфликт, война в Източна Европа. И Русия е отговорна за това. Натрупването на руски войски не може да бъде разбрано погрешно. Това е заплаха за Украйна и нищо друго“, каза той. „Апелирам към президента Путин. Разхлабете примката около врата на Украйна! И потърсете с нас начин да запазите мира в Европа!“

След като вложи много усилия като ръководител на външното министерство в украинското уреждане и предложи „формулата на Щайнмайер“, включена в Минските споразумения, германският президент направи много богато посещение в руската столица. Той не само проведе разговори в Кремъл, но и се срещна с Михаил Горбачов, посети концертната зала „Чайковски“ и московската катедрала „Свети Петър и Павел“. Трябва да се отбележи, че предшественикът на г-н Щайнмайер, президентът Йоахим Гаук, беше много по-критичен към Москва и никога не дойде в Русия.

bbabo.Net