Кавказ (bbabo.net), - Как реагира западният бизнес в Русия на влошаването на отношенията между техните страни и Москва? На фона на санкциите могат ли страните от ЕАЭС да играят ролята на посредник между Русия и западния бизнес? В кулоарите на третия семинар „Руско-италианското сътрудничество в името на устойчивото и иновативно развитие“ на тези и други въпроси на кореспондента на bbabo.net отговори Антонио Фалико, президент на Асоциация „Познавайки Евразия“, председател на Съвета на директорите на Банка Интеза АД.

— Какво можете да кажете за нарастващото напрежение между Русия и Запада? Има различни заплахи срещу руския бизнес, има заплахи за отмъщение. Как всичко това се отразява на бизнеса? Необходимо ли е например да се очаква излизането на столицата на западните страни от Русия?

„Това не е нова ситуация. Реториката е нова, по-шумна, по-точно. Не мисля, че бизнесът следва много внимателно политическата реторика. Не очаквам никакви промени. Но и в краткосрочен план не виждам никакви подобрения.

Всъщност всички ние просто трябва да подобрим тези икономически връзки и доверие. Големите компании, особено ако има държавно участие, не бързат да инвестират по разбираеми причини. Частните фирми нямат проблеми, продължават да инвестират. Но фактът, че бъдещето е мъгливо, не помага. Надявам се поне в края на февруари-началото на март нивото на реториката постепенно да спадне. Е, ще свикнем с новите санкции, добре, всички вече са свикнали и с това. Строго погледнато, ние можем да носим отговорност само за това, което зависи от нас.

Говорих за бизнес дипломация. Натискът, който бизнесът оказва върху политиката, все още не е достатъчен. Но може да се надяваме, че настоящата критична ситуация ще принуди да се упражни повече натиск. На среща между Европейския съюз и САЩ преди няколко дни, посветена основно на енергийните въпроси, Жозеп Борел беше попитан дали са готови да прекратят енергийните отношения с Русия. На въпроса той отговори: „Не, разбира се, че не“.

Всеки знае, че при сегашната ситуация може още месец-два да се удължи и тогава джобовете ще са празни. Следователно в политическото ръководство винаги ще има прояви на прагматичен подход. Все още се надявам, че в настоящата критична ситуация, особено по отношение на цената на енергията и всички стоки, бизнесът ще окаже натиск върху политическото ръководство да излезе от тази ситуация.

- В Русия големи надежди се възлагат на западноевропейските страни - Германия, Италия, Франция. Москва се надява, че тези страни ще успеят да спрат антируската кампания. Доколко оправдани са тези надежди, могат ли тези държави наистина да повлияят на политиката на „колективния Запад“ и да доведат до някаква нормализиране на отношенията?

- В Германия разбират, че без "Северен поток 2" ще останат без налични енергийни ресурси, а не могат да си го позволят. Олаф Шолц трябва да вземе предвид подредбата на силите в правителствената коалиция, при която подреждането понякога може да излезе извън контрол. Как може Германия, която има най-голямата производствена индустрия, да очаква да поддържа износа си и да работи за вътрешния пазар с такива цени на суровините? Това предполага, че Северен поток 2 все пак ще влезе в експлоатация.

Вероятно тези три държави, които споменахте, няма да имат глобално влияние на макро ниво, а на ниво отделни проекти, които са от полза за определени национални икономики, разбира се.

- На фона на разговорите за нови възможни санкции за Русия, се чудя дали страните от ЕАЕС, например Армения, ще могат да играят ролята на посредник между европейския бизнес и Русия на фона на тази конфронтация, продължаването на санкционната политика?

- Разбира се, че могат, включително Армения, защото Армения има добри отношения и е добре приета в Европейския съюз. Но тогава трябва да разгледаме конкретно как да подредим всичко това, защото ролята на една държава може да не е свързана с това дали е голяма или малка, а какви връзки има и как да ги използва. Сигурен съм, че Армения може да изиграе голяма роля.

Голяма роля могат да играят и други държави, които дори не са членки на ЕАЕС, като Узбекистан. Въпреки че днес Узбекистан внимателно изучава всички процеси, протичащи в ЕАЭС. Въпросът тук е, че от моя гледна точка, откъдето мога да наблюдавам, засега не виждам тези държави да имат някакъв плътен дневен ред и да играят някаква активна роля. Разбира се, че могат, имат такъв потенциал. И това се отнася не само за страните от ЕАЭС, но и за постсъветското пространство като цяло, защото те могат да играят такава роля.

bbabo.Net