Външното участие и разширяването на военната архитектура няма да донесат сигурност и стабилност в неспокойния регион.

Миналия месец, докато вниманието на Европа беше твърдо фокусирано върху имперската ръба, разгръщаща се между Съединените щати и Русия в източния й край, испанският външен министър Хосе Мануел Албарес предупреди НАТО да не пренебрегва „южните предизвикателства за сигурността“.

„Средиземноморието, Магреб, Сахел и Африка на юг от Сахара са жизненоважни за НАТО и за Европа“, каза Албарес в интервю за вестник Financial Times преди срещата на върха на НАТО в Мадрид. „Говорим за 360-градусов подход на НАТО, но без съдържание това ще бъде само лозунг... НАТО трябва да помисли каква ще бъде ролята му.

В допълнение към дипломатическите разриви в Северна Африка, Албарес посочи „джихадизма“, „незаконния трафик на хора, оръжия и наркотици“ и появата на нови военни режими в Сахел, за да обясни защо според него НАТО трябва да задълбочи ангажимента си с региона .

Любопитното е обаче, че Албарес пропусна да спомене, че през последното десетилетие всички основни заплахи за сигурността, пред които е изправен Сахел днес – особено тези от въоръжени бунтове, мрежи за трафик на хора и насърчени военни – са били насърчени и изострени от самия вид чуждестранен ангажимент и военни разширяване на архитектурата, за което той изглежда се застъпва днес.

От неуспехи в борбата с бунтовниците до военни преврати

Европейските сили и техните партньори по целия свят се опитват да разрешат военно предизвикателствата за сигурността на Сахел от почти десетилетие.

Няколко месеца след началото на първоначалните френски усилия, през април 2013 г., Организацията на обединените нации създаде своя собствена мироопазваща мисия в Мали, за да стабилизира страната, и разположи повече от 13 000 войници от цял ​​свят в Мали.

Година по-късно, през февруари 2014 г., пет държави от Сахел, Буркина Фасо, Чад, Мали, Мавритания и Нигер, се обединиха, за да формират рамка за сътрудничество в областта на сигурността за борба с въоръжени групи в региона. Наречена G5 Sahel, рамката изглежда фокусирана върху преследването на регионално релевантни военни стратегии в борбата срещу въоръжените групировки, но остава силно зависима от външно финансиране и подкрепа. Съответно, от самото си създаване, тя често е в крайна сметка прокарва не регионални, а външни и особено европейски интереси за сигурност.

Въпреки това широко и привидно непрекъснато разширяващо се военно присъствие обаче европейските и други международни сили имаха много малък успех в региона. Далеч от предотвратяването на проблемите, с които е възложена да разреши, тази военна архитектура ръководи разпространението на цивилни смъртни случаи, разселване и насилствена бунтовническа дейност.

Докато френската операция Сервал успя да попречи на въоръжени групи да превземат столицата на Мали Бамако през 2013 г., местни филиали на групировки като Ал Кайда и ИДИЛ (ИДИЛ) остават в централната и северната част на Мали и до днес и разшириха операциите си в Северна Буркина Фасо и Западен Нигер. Освен това тази сериозна липса на сигурност позволява на мрежите за трафик да работят безнаказано в целия регион.

Още по-тревожно е, че регионалните сили за сигурност, работещи в сътрудничество с чужди сили, са били толкова брутални и небрежни в поведението си, колкото и враговете, с които се борят. От началото на усилията за борба с бунтовниците стратегическите партньори на Европа в Сахел бяха обвинени в незаконно насочване и убийство на стотици цивилни в Буркина Фасо, Нигер и Мали.

Всъщност народното недоволство от Европа и особено Франция отдавна нараства в Сахел. През ноември 2021 г., например, протестиращи в Буркина Фасо и Нигер попречиха на голям френски военен конвой, пътуващ от Кот д'Ивоар до Мали. В северния регион Кая на Буркина Фасо протестиращи, носещи транспаранти с надпис „Френската армия да се маха“ и „Освободете Сахел“ блокираха пътя и попречиха на конвоя да се движи в продължение на няколко дни. В Западен Нигер двама души бяха убити при неизяснени обстоятелства, когато същият конвой се опита да избяга от протестиращи срещу Франция.

Разширяването на съществуващата военна архитектура не може да сложи край на кризата със сигурността в Сахел

С гореспоменатите десетилетни неуспехи, съчетани с мръсната колониална история на региона, не е изненадващо, че местното население загуби всякаква вяра в водената от Европа кампании за борба с бунтовниците в Сахел. Всъщност гражданите на Мали и Буркина Фасо с ентусиазъм приветстваха неотдавнашните слухове за засилено сътрудничество между Русия и сахелианските държави – дори и тези за възможна сделка между малийската държава и скандално известната руска наемна група Wagner Group. Тези дни руските знамена са често срещана гледка на провоенната хунта и антифранските демонстрации както в Мали, така и в Буркина Фасо.

В светлината на нарастващите антиевропейски и проруски настроения в Сахел, съчетани с постоянни предизвикателства за сигурността, които също имат пряко въздействие върху Европа, може би е разбираемо европейските правителства да гледат на региона единствено през призмата на своите геополитически интереси , както направи Хосе Мануел Албарес, когато призова НАТО да задълбочи ангажимента си в Сахел.

Но тази стратегия е тествана - и многократно се проваля. Европейските сили, използващи Сахел като лаборатория за тестване на военната си мощ, не доведоха до нищо друго освен насилие, нестабилност и демократично отстъпление през последното десетилетие. Ако НАТО реши да продължи с тази вредна тенденция и влезе в нова конкуренция за власт с Русия в региона, резултатът може да бъде само още смърт, опустошение и несигурност. Крайно време е Европа да се поучи от грешките си в Сахел. Ако не успее да направи това, не само регионът, но и самата Европа ще трябва да понесе последствията.

Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната му позиция.

bbabo.Net