Войната между Русия и Украйна все още не се е случила, въпреки прогнозите на западни политици и медии. Въпреки че информационният шум по този въпрос не стихва, през него се появяват очертанията на по-нататъшни стъпки за разрешаване на конфликта в Донбас. Очаква се основните събития да се проведат в Тристранната контактна група (TCG), която ще се събере в началото на март. Няма обаче поводи за оптимистични прогнози относно изхода от преговорите.

Вместо многократно прогнозираната военна инвазия, Украйна преживя информационна инвазия тази седмица. Датата на началото на войната, посочена от президента на САЩ Джо Байдън - 16 февруари - беше възпроизведена от всички световни медии. Таблоидът The Sun даде точния час на атаката - един сутринта британско време.

Не може да се каже, че тези доклади посяха паника в Киев. Евентуална война със сигурност е основната тема на разговор. Но столицата живееше и продължава да живее нормален живот. Никой не затвори кафенета, ресторанти, магазини, задръстванията не изчезнаха и нямаше по-малко хора по улиците.

Президентът на Украйна Владимир Зеленски се опита да обърне тревожната ситуация в своя полза. В началото на седмицата той подписа указ, че на 16 февруари страната ще празнува Деня на единството. Набързо измисленият празник не се отличаваше с голям размах. Той се отличаваше от обикновен делничен ден с церемониите по издигане на националния флаг при пеене на химна на страната, които се проведоха във всички градове.

Знамето беше издигнато пред сградата на украинското правителство в присъствието на всички членове на Министерския кабинет, оглавяван от Денис Шмигал. Владимир Зеленски присъства на такава церемония мимоходом на летище Бориспол, откъдето отлетя за област Ровне, за да наблюдава военните учения Метел-2022, където те практикуваха да разрушат настъплението на условен враг и да го унищожат.

Денят на единството беше отразен и от табела с хаштаг #UAraz, която беше поставена в ъгъла на екрана от много украински телевизионни канали. Някои добавиха предложение към хаштага: „Запазете спокойствие, всичко ще бъде Украйна!“.

По време на ученията Зеленски каза пред Би Би Си, че все още не е видял изтеглянето на руските войски от границата с Украйна. „Честно казано, ние реагираме на ситуацията, която имаме, и все още не виждаме оттегляне. Ние само чуваме (изявления за това.—)“, каза президентът и призова всички да запазят спокойствие, тъй като вчера ситуацията със сигурността не се влоши, а остава такава от много години.

Междувременно тревогата, че Русия може да признае независимостта на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики, се оказа образователна (поне засега). Успокоително изявление направи прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков. „Разбира се, признаването не корелира със споразуменията от Минск. Това е вярно“, каза Песков, коментирайки резолюцията, приета от Държавната дума с призив към президента с искане за признаване на републиките. Прессекретарят на Владимир Путин направи отделна резерва, че президентът смята изпълнението на Минските споразумения за основна задача.

През последните дни се създаде впечатление, че движението наистина е започнало да изпълнява Минск. Германският канцлер Олаф Шолц, след преговори с руския лидер, каза, че по време на среща с Владимир Зеленски на 14 февруари украинският президент „твърдо му обеща, че в рамките на тристранната контактна група, която работи в рамките на Минския процес , където се срещат всички участващи партии, много скоро ще бъдат внесени всички предвидени законопроекти за статута на Източна Украйна, за промяна на конституцията и подготовка на избори. Г-н Шолц го нарече „добър ход“, който „трябва да бъде продължен“.

За какви законопроекти става дума и дали могат да бъдат разгледани на следващото заседание на ТКГ, насрочено за 1-2 март, все още не е ясно. Прессекретарят на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Дария Заривная не отговори на искане за коментар на думите на Олаф Шолц. Прессекретарят на Владимир Зеленски Сергей Никифоров обеща да даде коментар по-късно. Към момента на публикуването не е получен отговор. Прессекретарят на ръководителя на украинското външно министерство Дмитрий Кулеба Георгий Тихий каза: „Ще общуваме с руските издания след връщането на Крим“.

В него се посочва също, че системата на административно-териториалното устройство на Украйна се състои от следните единици: общности, окръзи, региони, Автономна република Крим. Регионите са, както следва: Виница, Волин, Днепър, Донецк, Житомир, Закарпатски, Запорожие, Ивано-Франковск, Киев, Кропивницки, Луганск, Лвов, Николаев, Одеса, Полтава, Ровно, Суми, Тернопол, Харков, Херсон, Киев, Черкаси, Черновци и Чернигов.

Специалният статут, който Донецк, Луганск и Москва настояват за предоставяне на републиките в Донбас, се споменава само в контекста на предоставянето му на Киев и Севастопол. Отделно се посочва: „Ако Конституционният съд на Украйна признае акт на орган на местно самоуправление за нарушаващ конституцията на Украйна по отношение на гарантирането на суверенитета и териториалната цялост, правомощията на такъв орган се прекратяват предсрочно в по предвидения от закона ред.”

Може с увереност да се предвиди, че самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР, които дори не са споменати в него под формата на определени региони на Донецка и Луганска области (ОРДЛО), записани в Минските споразумения, няма да са съгласни с представения документ. Спорът вероятно ще обхване и факта, че украинското предложение не съдържа нито дума за правоприлагащите органи. Припомняме, че в „Комплекса от мерки за изпълнение на Минските споразумения” се посочва, че ОРДЛО трябва да има свои собствени сили за сигурност – народна полиция.

Фактът, че Киев представи гореспоменатия проект на TCG, беше потвърден в разговор с един от влиятелните депутати на Върховната Рада, който е близък сътрудник на президента. Искайки да не споменава името му, събеседникът отбеляза: „Когато говорим за готовност за въвеждане на закони (по отношение на Донбас.—), ние винаги имаме предвид, че те ще бъдат само във формата, в която е приемливо и допустимо за Украйна и ще определено не предизвиква безпокойство“.

Според политика това не е разсейване, а позиция, която Украйна последователно защитава. Коментирайки хипотетичната перспектива парламентът да приеме закони, съдържащи всичко изброено в Минските споразумения, включително специалния статут на ОРДЛО, той заключи: „Не знам какво трябва да се направи с Радата в тесен контекст и с цялото държава в широка, така че да има гласове за това.”

Скептицизъм относно факта, че може да има напредък по Минск в сегашния му вид, изразяват и украински експерти. „Неосъществимостта на Минск се крие както в разликата в тълкуванията на клаузите на тези споразумения, така и в различното тълкуване на последователността на прилагане на тези клаузи“, каза политическият съветник Александър Харебин относно изтеглянето на чуждестранни въоръжени формирования от територията на Украйна. Украйна смята Крим за своя територия. Това означава, че войските трябва да напуснат оттам, а не само от Донбас. Досега тази тема не се е появявала в публични коментари, но няма да се учудя, ако стане доминираща в близко бъдеще. И тогава задънена улица: очевидно е, че Москва никога няма да се съгласи да разглежда Крим в контекста на „Минск“.

Що се отнася до последователността, продължи експертът, Киев настоява изборите в ОРДЛО да се проведат, след като Украйна си възвърне контрола върху участъка от границата с Руската федерация, който в момента не контролира. А Русия казва, че първо избори - после контрол. И тук няма компромис.

Политологът Руслан Бортник също е сигурен, че всяка, дори компромисна и проукраинска инициатива за Донбас, ще мине с голяма трудност през парламента. Той смята, че напредъкът в изпълнението на споразуменията ще бъде възможен само ако изпълнението на „Минск“ бъде осигурено от консолидираната позиция на Русия, Европа и САЩ, които „съвместно и публично се застъпват за конкретен модел, процедура и алгоритъм за изпълнението на Минск, а не за споразумението като цяло. Освен това г-н Бортник твърди, гарантирайки участието на Москва, Вашингтон и Брюксел във финансовото възстановяване на Донбас и Украйна, както и тяхната подкрепа за политическа стабилност и защитата на Владимир Зеленски „от атаки на ориентирани към Запада десни групи“ биха могли да помогнат. Междувременно, смята политологът, Западът води диалог с Украйна, но не оказва натиск върху украинските власти за изпълнението на Минските споразумения: „Западът изследва ръбовете на компромис, но това е не е придружено от натиск. По-скоро това все още е опит да се убеждава, кара и по-често да се обсъжда с Киев за какви аспекти на споразуменията е готов.

Всички звучащи коментари показват, че позицията на Киев, поне публично, не се е променила. Украинската страна нарича споразуменията от Минск единствената работна платформа за уреждане на спора, но не е готова да приложи споразуменията във вида, в който това би устройвало Русия, която също няма да промени подхода си към тези документи. И ако е така, тогава напрежението, създадено около Украйна от Москва през последните месеци, вероятно ще продължи.

bbabo.Net