Голям Близък изток (bbabo.net), - Пандемията на коронавирус се превърна в сериозен тест за китайската интеграционна инициатива „Един пояс – един път“: разходите за партньорски проекти в областта на инфраструктурата трябваше да бъдат рязко намалени. Освен това Китай, стремейки се да стане един от лидерите на глобалната зелена програма, беше принуден да се откаже от изграждането на нови въглищни електроцентрали в други страни - в близкото минало един от най-важните компоненти на Пояса и Път. Възникват основателни съмнения, че всички тези мегаинициативи някога ще се изплатят, тъй като много страни, които се присъединиха към китайската инициатива, се оказаха в лоши дългове. Европейският съюз вече се опитва да обърне тази ситуация в своя полза, като наскоро обяви планове за инвестиране на 150 милиарда евро в Африка.
Според проучване, публикувано преди няколко дни от Центъра за зелени финанси и развитие към университета Фудан в Шанхай, миналата година са изразходвани 59,5 милиарда долара за проекти „Пояс, един път“, включително 13,9 милиарда долара инвестиции и 45 6 милиарда долара по договори финансиран отчасти от китайски заеми. Тази сума е сравнима с разходите за 2020 г. (60,5 долара), но в сравнение с периода преди пандемията обхватът на инициативите „Един пояс, един път“ рязко намаля. Обемът на китайското участие в инициативата е намалял с около 48%, или 53 милиарда долара, в сравнение с 2019 г., като е имало значително преразпределение на остатъчното финансиране от инвестиции към договори. Освен това трябва да се има предвид, че в края на последното десетилетие разходите за проектите „Един пояс, един път“ вече са намалели значително в сравнение с 2014-2015 г., когато тази инициатива на китайския президент Си Дзинпин направи първите си стъпки.
Ето още няколко интересни данни от изследванията на учени от Шанхайския университет. Китайските инвестиции в енергийните проекти „Един пояс, един път“ паднаха до минимално ниво миналата година, което несъмнено е свързано с обещанието на Си Дзинпин повече да не финансира въглищната енергия в чужбина, което беше направено през септември миналата година по време на речта му пред Общото събрание на ООН. През 2021 г., според официалните данни на Министерството на търговията на КНР, Китай вече е изоставил тази посока, а обемът на зелените инвестиции - малко над 6 милиарда долара годишно през последните няколко години - все още е сравнително малък. Обемът на инвестициите в транспортната инфраструктура, друга важна област от Пояса и пътя, също забележимо намаля.
В заключителната част авторите на изследването стигат до извода, че не е необходимо да се очакват същите обеми на участие на Китай в проектите „Един пояс, един път“, както в края на последното десетилетие. В подкрепа на тази хипотеза те се позовават на прогнозните показатели на XIV петилетка за 2021-2025 г., в която е взето решение за спиране на бързото разширяване в чужбина. Предполага се, че през този петгодишен период външните инвестиции на Китай (включително страни извън периметъра на „Един пояс, един път) ще възлизат на 550 милиарда долара – с една четвърт по-малко в сравнение с 2016-2020 г. (740 милиарда долара). Освен това се планира да се намали обемът на договорите, изпълнявани от китайски компании в чужбина, до 700 милиарда долара срещу 800 милиарда долара през предходния петгодишен период.
Решението на Китай да не финансира повече въглищна енергия също автоматично намалява мащаба на Пояс, един път, тъй като преди тези проекти заемаха значителна част от общото портфолио на инициативата. Броят на въглищните електроцентрали, построени и обявени от Китай от Египет до Филипините и обратно, е в десетки - предполагаше се, че така ще бъде възможно бързо да се решат инфраструктурните проблеми на много страни, включени в Пояса и Път, особено в труднодостъпни райони. Глобалният зелен натиск върху въглищата обаче се засилва и Китай със сигурност не иска да бъде лошият човек тук. През април миналата година Си Дзинпин каза също, че намаляването на използването на въглища в самия Китай ще започне през 2026 г., а през 2030 г. Китай очаква да преодолее пика на емисиите на парникови газове. Ето защо международната екологична общност приветства последвалото решение на Си да не инвестира във въглища другаде.
Но още по-сериозна област на натиск, пред която Китай е изправен при прилагането на инициативата си, са многобройните обвинения в превръщането на страните, участващи в нея, във вечни китайски длъжници. Например, аналитичната компания AidData представи проучване миналата есен, в което се посочва, че прилагането на инициативата "Един пояс, един път" е довело до скрити дългове на обща стойност 385 милиарда долара сред страните с ниски и средни доходи. Тези дългове не се вземат предвид в официалната статистика, включително защото често не правителствата действат като официални кредитополучатели или кредитори, а държавни компании и натрупването на такива задбалансови дългове води до неправилна оценка на рисковете за страната от международни инвеститори.
Обвиненията на Китай, че под прикритието на развиване на инфраструктура в бедните страни въвежда собствена система на дългов колониализъм, бяха активно изразени малко преди пандемията на фона на търговската война между Китай и САЩ, но този проблем се появи в поне два нюанса.
„Китай се отдалечава от парадигма на дълга с голям обем и висок риск към друга, при която договорите се възлагат на база сигурност и в по-управляем и по-малък мащаб от преди“, според скорошно проучване на британския мозъчен тръст Чатъм Хаус..
Прави впечатление, че Европейският съюз вече се опитва да се възползва от това китайско отстъпление, което наскоро обяви отпускането на 150 милиарда евро за създаване на специален фонд за инвестиции в Африка. Инициативата е вградена в нов проект Global Gateway на стойност 300 милиарда европа, насочен към укрепване на веригите за доставки в ЕС и борба с изменението на климата. Тази инициатива беше обявена миналия ноември като конкурент на "Пояс, един път". Европейските чиновници не крият, че искат да предложат алтернатива на предлаганите от Китай условия за финансиране на проекти, тъй като те често са неблагоприятни и непрозрачни за африканските страни. В Китай не крият факта, че тази година се очаква конкуренцията за финансиране на проекти за развитие да се увеличи на глобално ниво – в проучване на университета Фудан инициативата Global Gateway се споменава като едно от новите предизвикателства пред „Един пояс, един път“ .
bbabo.Net