Република Сръбска многократно заплашваше да се оттегли от Босна и Херцеговина. Често подобни изявления правеха Милорад Додик, бившият президент на субекта и представител на сърбите в Президиума.

Тогава Държавната прокуратура на БиХ заведе дело срещу властите на Република Сръбска за подкопаване на конституционния ред, а САЩ наложиха лични санкции срещу Додик.

В същото време на 21 февруари стана известно, че Унгария ще блокира санкциите на ЕС срещу лидера на босненските сърби.

През август 2021 г. Додик, например, също каза, че „съществуването на Босна вече няма смисъл“ поради влизането в сила на закона за отговорността за отричане на геноцида и издигане на военнопрестъпници от войната в Босна. Република Сръбска не признава като такъв определен брой сърби, осъдени от международния трибунал, и ги почита като герои. Сред тях е генерал Ратко Младич, осъден от съда в Хага за престъпления срещу човечеството, нарушаване на законите и обичаите на войната.

От какво недоволстват сърбите и хърватите

Екатерина Ентина, ръководител на отдела за черноморско-средиземноморски изследвания на Института за Европа на Руската академия на науките, е сигурна, че сърбите не се интересуват наистина от оттеглянето на Република Сръбска от БиХ.

„Сърбите не искат да се изтеглят от Босна и Херцеговина, а искат да се върнат, доколкото е възможно, към оригиналната версия на Дейтънското споразумение, което де факто им даде много широка автономия.

Службата на върховния представител обаче в продължение на 27 години бавно премахва правомощията на субектите в полза на федералните. За сърбите всичко това е много чувствително”, сигурна е Ентина.

Член на Сената на Република Сръбска и ръководител на Центъра за изследване на съвременната балканска криза към Института по славянски изследвания на Руската академия на науките Елена Гускова смята, че сърбите са успели да изградят силна национална държава в Босна от 1995 г., въпреки официално закрепените „много малко права“.

„Това много дразни Запада, тъй като сега има активна русофобска политика в Европа и Америка. Следва същата политика срещу сърбите. Но хората на Додик го подкрепят. Скоро ще има избори в Босна и Херцеговина и вероятно отново ще има някакви провокации от Запада или "антисръбски" решения. Но Додик вярва, че разпадането на БиХ е теоретично възможно, но сега не е моментът сърбите да излязат“, каза тя.

Основното твърдение, което босненските хървати отправят срещу централните власти на БиХ, е тяхната политическа дискриминация.

Въпреки споменаването им в основния закон на страната и представител в Президиума, хърватите (около 14% от населението на страната) никога не са получили автономия, което на практика доведе до слабо представителство на местно ниво. Факт е, че без разпределени квоти те банално губят избори по мажоритарна система от по-многобройни народи.

Експерти казват, че искането на сърбите и хърватите за укрепване на правата им е може би единственият въпрос, който ги сближава.

„Оказва се, че това е рядък случай, когато позициите на сърби и хървати като цяло се сближават. Прави впечатление също, че техните позиции са най-близо до това да се види ситуацията през очите на Москва“, казва Ентина.

Обратно към новините » Обратно към новините »

Има ли заплаха от разпадането на Босна

Интервюираните експерти са единодушни, че днес няма голяма заплаха от разпадането на Босна и Херцеговина, тъй като нито една от страните не е наистина интересуват се от това.

„Но засега колапсът на БиХ е малко вероятен, въпреки нарастването на междуетническото напрежение и публичната реторика на Република Сръбска. Докато има тясна връзка със Сърбия, включително на лично ниво, Република Сръбска ще остане в БиХ.Няма полза за Белград и Москва от изтеглянето му, просто защото това, че е част от БиХ, няма да позволи на Сараево да се присъедини към НАТО и да затвори пръстена на страните-членки на НАТО около Сърбия“, каза Екатерина Ентина.

Между другото, БиХ, за разлика от Украйна и Грузия, има план за действие за членство в НАТО повече от 10 години, а върховният представител за БиХ и Федерация Босна и Херцеговина активно подкрепят интегрирането й в алианса. Но влизането на БиХ в НАТО е невъзможно без съгласието на всички субекти, а парламентът на Република Сръбска прие резолюция за военен неутралитет още през октомври 2017 г.

Елена Гускова каза, че Европа е заинтересована от обединена Босна и Херцеговина, както Русия.

Ентина е сигурна, че Западът искрено се страхува от разпадането на Босна и Херцеговина, въпреки разбирането, че това е „изкуствено създадена държава“ с много сложни междуетнически отношения.

В същото време експертът смята, че дори Западът да иска да се появи гражданска идентичност в Босна и Херцеговина, всички реформи под негово ръководство на практика водят до консолидиране именно на етническо разделение.

„Брюксел не знае как да развие по-нататък БиХ. В крайна сметка, ако сърбите и хърватите имат „дедови домове” – Хърватия и Сърбия, то бошняците мюсюлмани нямат държава „майка”. И в случай на колапс тяхната територия ще се превърне в много напрегната точка за сигурност за Европейския съюз“, каза Ентина.

Гускова добави, че разпадането на БиХ ще бъде сериозен шок както за Европа, така и за Балканите, така че днес не се говори за това.

„Европа не иска напрежение, защото това може да доведе до война и сблъсъци, до ново напрежение на територията на Босна и Херцеговина“, каза сенаторът на Република Сръбска.

Експертът Ентина вижда два глобални изхода от сегашната трудна ситуация в Босна и Херцеговина.

„Първият, както предполага Москва, е да премахнем поста на върховен представител и да оставим народите да го разберат сами и да изградят обща държава. Вероятно това ще помогне за създаването на граждански структури, а не изключително етнически. Или е необходимо отново да се свика условна конференция за бивша Югославия с участието на всички велики сили, за да се решат наведнъж всички въпроси за нейното наследство. Но международната ситуация не е благоприятна за това, така че сега е възможен само първият вариант “, заключава Ентина.

bbabo.Net