ООН и други организации наскоро отбелязаха, че и без това тежката хуманитарна ситуация в Сирия се влошава. И все пак хуманитарните организации са изправени пред изключителни предизвикателства при предоставянето на помощ на сирийците. Тези предизвикателства вероятно ще се засилят тази година.

Според служители на ООН двама от всеки трима души в Сирия разчитат на хуманитарна помощ. Около 90 процента от сирийците са в бедност, докато 60 процента са с несигурна храна. Около 6,7 милиона са вътрешно разселени в Сирия, докато повече от 6,8 милиона допълнителни сирийци са бежанци в други страни. Бягащата инфлация, икономическият колапс и пандемията COVID-19 изостриха страданията им.

Хуманитарните организации са изправени пред няколко предизвикателства в цялата страна. Сирия е фрагментирана на множество зони с различни власти; хуманитарните групи трябва да развият работещи взаимоотношения с тези органи, за да предоставят помощ. Не се вижда никакво политическо решение — особено решение, което да се справи с основните причини за конфликта. Много донори поставят под въпрос стойността на инвестирането в място с такава несигурност. Съседните страни също се нуждаят от помощ, за да подкрепят голямото бежанско население, като същевременно се справят със собствените си икономически и политически кризи. Въпреки че милиарди долари помощ отиват за Сирия всяка година, тя остава недостатъчна, като се има предвид крайната нужда. Междувременно умората на донорите се увеличава.

Центърът за стратегически и международни изследвания, мозъчен тръст във Вашингтон, публикува този месец доклад, който предоставя подробности за пречките пред помощта в Сирия, както и препоръки. Той включва анализ на предизвикателствата в райони, контролирани от Сирийските демократични сили, турските власти и Хаят Тахрир Ал Шам. Групите за помощ са изправени пред значителни предизвикателства, работещи в тези зони, но достъпът до тях обикновено е по-голям, отколкото в контролирана от правителството територия.

Анализът на доклада на CSIS за помощта в контролирани от режима райони е в съответствие с други изследвания, които установяват, че правителството на Асад е създало ефективна система за неправилно насочване на помощта, за да служи на целите на режима за сметка на нуждаещите се сирийци. В доклада се отбелязва, че режимът става все по-умел в манипулирането на хуманитарната помощ. За съжаление, усилията да се помогне на сирийците в контролирани от правителството райони често завършват в подкрепа на самия режим, който често причинява разрушенията и страданията на първо място.

Докладът също така отбелязва, че повече от 60 процента от нуждаещите се сирийци живеят в контролирани от правителството райони, което създава трудна дилема за хуманитарните организации, които искат да помогнат на уязвимите сирийци, но трябва да работят с режима, за да го направят. Сирийският режим използва помощ, за да възнагради себе си и лоялните към него, както и да накаже противниците. Той също така използва помощ за наблюдение и контрол на населението.

CSIS предостави подробности за това как режимът се възползва от помощта. Например Дамаск изисква агенциите на ООН да работят чрез Сирийския арабски Червен полумесец или Сирийския тръст за развитие на Асма Асад, които са ефективно контролирани от режима. Тази система позволява на режима да отклонява помощта далеч от целевите получатели, като например да дава хранителни пакети на войници, а не на цивилни, които се нуждаят от тях. Режимът също така изисква агенциите на ООН и други организации да използват официалния му изкривен обменен курс, което му позволява да прибере около половината от долари за помощ в Сирия само чрез тази мярка, според доклада. А Асад използва доклади за помощ, за да увеличи наблюдението на населението. Правителството заплашва организациите със загуба на разрешения и достъп, ако го критикуват или работят с опозиционни власти в други зони. Сирийските хуманитарни работници са от решаващо значение за предоставянето на помощ, но са много изложени на заплахи и натиск от страна на режима.

Освен това, когато режимът завладява нови територии, много хуманитарни работници трябва да избягат, за да избегнат преследване. Тези, които остават, заедно със семействата си, са в опасност. Режимът затруднява хуманитарния достъп до райони, които преди са били контролирани от опозицията. Правителството също така създаде множество бариери пред всички разселени сирийци, които искат да се завърнат у дома.

Режимът на Асад също се опитва да контролира разпределението на помощта в зони извън неговия контрол. Само един граничен пункт в контролирана от опозицията територия остава одобрен за използване от ООН: Баб Ал-Хава, от Турция до северозападна Сирия. По-рано Русия заплаши да предприеме стъпки за прекратяване на разрешението на Съвета за сигурност на ООН за използване на този пункт, което ще принуди цялата помощ на ООН да премине през контролирани от режима маршрути. Такава помощ ще бъде предмет на правителствени условия и отклонение. Настоящото разрешение за използване на пропускателния пункт ще бъде подновено отново през юли, предлагайки друга възможност или за затварянето му, или за извличане на отстъпки от хуманитарните агенции, за да остане отворен.

Няма прости решения за агенциите на ООН и неправителствените организации, които се опитват да помогнат на сирийския народ.Няма прости решения за агенциите на ООН и неправителствените организации, които се опитват да помогнат на сирийския народ. Докладът на CSIS обаче предлага препоръки. Някои от препоръките попадат в рамките на хуманитарния принцип „не вреди“ – признаване на начина, по който помощта може да се включи в цикъл от конфликти, военна икономика и репресии, и предприемане на стъпки за смекчаване на отрицателните въздействия. По същия начин страните трябва да намерят начини да гарантират, че санкциите не засягат хуманитарната помощ. Където е възможно, организациите и донорите трябва да работят, за да преминат извън спешната помощ и да създадат повече стабилност и устойчивост сред уязвимите групи от населението.

Докладът на CSIS също така призовава за по-съвместен, стратегически подход между ООН, неправителствените организации и държавите донори. Колективното договаряне ще даде на хуманитарните организации повече лостове за въздействие при преговори с режима на Асад. Един по-стратегически подход би идентифицирал настоящите и потенциални пропуски в предоставянето на помощ. Холистичният подход би включвал засилена дипломация от държавите донори за осигуряване на хуманитарен достъп и за преговори за по-устойчиво, дългосрочно политическо решение.

Отказ от отговорност: Мненията, изразени от писателите в този раздел, са техни собствени и не отразяват непременно гледната точка на bbabo.net

bbabo.Net