Въпреки уверенията на украинския президент Владимир Зеленски за неговата готовност да обсъди неутралния статут на републиката, първият опит за установяване на контакт между Киев и Москва след избухването на военните действия се провали. Според Кремъл украинските власти първоначално са се съгласили на преговори в Минск, но след това са поискали те да се проведат във Варшава, а след това „като цяло са напуснали връзката и са си взели почивка“. Но без пауза украинското ръководство продължава да се опитва да накара съюзниците спешно да натрупат военна помощ за Киев и да затегнат санкциите срещу Руската федерация. Западът е съгласен с необходимостта от това и подготвя нови пакети от санкции. В петък руският външен министър Сергей Лавров и президентът Владимир Путин попаднаха под ограничителните мерки на Европейския съюз и Великобритания.

Обратно към новините » Обратно към новините » Назад към новините » Назад към новините » Назад към новините » Назад към новините » Назад към новините » Назад към новините » Назад към новините » Назад към новините » Назад към новините »

Без разговори

В петък през целия ден от Москва бяха получени противоречиви сигнали за това дали сега е голяма вероятността от преход от военни действия в Украйна към дипломация. В 15:50 на лентите на информационните агенции се появиха светкавици с препратка към прессекретаря на президента на Руската федерация Дмитрий Песков: „Русия е готова да изпрати своята делегация в Минск за преговори с Украйна“. Според него руската делегация може да включва представители на Министерството на отбраната, Министерството на външните работи и президентската администрация.

Тези думи бяха реакция на изявления от Киев, град, към който руските войски вече бяха започнали да се приближават в този момент. В петък сутринта украинският президент Владимир Зеленски заяви, че е готов да обсъди с руския си колега Владимир Путин неутралния статут на републиката в замяна на гаранции за нейната сигурност. Тогава г-н Зеленски отново проговори: „В цяла Украйна се водят боеве. Нека седнем на масата за преговори, за да спрем загубата на живот."

Пробив обаче нямаше.

„След кратка пауза украинците казаха, че преразглеждат идеята с Минск и че сега искат да отидат във Варшава, а след това напълно напуснаха връзката и си взеха почивка“, каза Дмитрий Песков около 18:30 часа. За съжаление тази пауза е придружена от това, че в големите градове националистическите елементи разгръщат ракетни системи за залпово изстрелване в жилищни райони, включително в Киев. Смятаме тази ситуация за изключително опасна.”

За това говори и президентът Путин на заседание на Съвета за сигурност на Руската федерация. Той отбеляза, че „Бандера и неонацистите разполагат тежки оръжия, включително ракетни системи за залпово изстрелване, точно в централните райони на големите градове, включително Киев и Харков“, планирайки да „открият обратен огън от руските ударни системи по жилищни райони“. „Всъщност те действат по същия начин като терористите по света, криейки се зад хората с надеждата по-късно да обвинят Русия за цивилни жертви“, каза президентът и добави, че „всичко това се случва по препоръка на чуждестранни консултанти, първо от всички - американски съветници.

Говорейки, руският президент направи неочаквано предложение към украинските войници: „Не позволявайте на неонацистите и Бандера да използват вашите деца, съпруги и възрастни хора като жив щит. Вземете властта в свои ръце." И тогава добави:

„Изглежда, че ще ни бъде по-лесно да се споразумеем, отколкото с тази банда наркомани и неонацисти, които се заселиха в Киев и взеха за заложници целия украински народ.

Междувременно руският външен министър Сергей Лавров нарече прекратяването на съпротивата на украинските военни срещу руските войски условие за започване на преговорите. „Готови сме за преговори във всеки един момент, веднага щом въоръжените сили на Украйна откликнат на призива на нашия президент, спрете да се съпротивлявате, положете оръжие. Никой няма да ги атакува, никой няма да ги потиска, нека се върнат при семействата си и нека дадем възможност на украинския народ да определя заедно съдбата си“, каза той. В същото време министърът се съмнява в готовността на Владимир Зеленски да обсъжда неутралността. „Сега той просто лъже, лъже по прост начин, когато казва, че е готов да обсъжда неутрален статут“, каза министърът. И добави: възможните преговори с Украйна няма да отменят руската военна операция.

Обратно към новините » Обратно към новините »

Отново санкции

На фона на провала на първите опити за установяване на разговор за възможни преговори украинските власти започнаха да се обръщат още по-активно към западните си съюзници. „Руската инвазия в Украйна е началото на война срещу Европа, срещу единството на Европа, срещу елементарните човешки права в Европа“, каза Владимир Зеленски в петък следобед. „Когато бомби паднат в Киев, това се случва в Европа, не само в Украйна. Когато ракетите убиват нашия народ, това е мъртво за всички европейци.

Г-н Зеленски говори и за факта, че са въведени твърде малко санкции срещу Руската федерация.

„Най-мощните държави в света наблюдават отдалеч. Убедиха ли Русия вчерашните санкции? — попита риторично той. „Чуваме в нашето небе и виждаме на нашата земя, че това не е достатъчно.“

Опитвайки се да предаде тази идея на максимален брой получатели, в петък през деня Владимир Зеленски разговаря със своите колеги от САЩ, Полша и Финландия Джо Байдън, Анджей Дуда и Саули Ниинистьо, с британския премиер Борис Джонсън и ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Президентът се обърна и към Букурещката деветка, която обединява девет държави от Централна и Източна Европа. А външният министър Дмитрий Кулеба разговаря със своите американски и турски колеги Антъни Блинкен и Мевлют Чавушоглу. Всички те украинските власти поискаха по-строги санкции срещу Руската федерация и спешно увеличаване на военната помощ за Украйна.

Владимир Зеленски даде да се разбере какви ограничителни мерки очаква от Запада спрямо Русия. Това са по-специално отмяната на визите за руснаци, изключването на Руската федерация от платежната система SWIFT, пълната изолация на Русия в света, изтеглянето на посланиците и петролното ембарго. „Днес всичко това трябва да бъде на масата, защото говорим за заплаха за нас – за всички нас, за цяла Европа“, каза президентът.

В петък Съветът на ЕС, след САЩ, Великобритания и редица други страни, одобри своя пакет от икономически и лични санкции срещу Руската федерация. Той беше представен в Брюксел като най-трудният в историята.

„Това са най-тежките санкции, налагани някога“, каза говорителят на Европейската комисия Петер Стано. „Това е най-големият пакет от санкции. Ще бъде отчасти болезнено за нас“, призна австрийският канцлер Карл Нехамер. На свой ред германският външен министър Аналена Бербок посочи, че целта на ограниченията е „да изолират управляващите на Русия на международно ниво и политически“.

Пълните подробности за пакета от санкции за петък вечерта не бяха известни. Според ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел новите мерки включват замразяване на евентуални сметки на Владимир Путин и Сергей Лавров (ако има такива) в ЕС. Срещу тях обаче не се налагат визови ограничения. Както г-н Нехамер посочи днес следобед, това е неуместно, ако ЕС иска „да даде шанс на преговорите“. Към черния списък са добавени и 26 души, „които не са членове на Държавната дума и правителството, но подкрепят правителството и се възползват от събитията в Украйна“ (имената им не бяха публикувани от петък вечерта).

Говорим за секторни санкции: те ще засегнат доставката на резервни части за самолети и около 70% от руските банки. Като цяло, говорейки за последствията от ограничителните мерки, г-н Борел посочи, че те ще доведат до повишаване на инфлацията в Руската федерация и намаляване на чуждестранните инвестиции, както и до изчерпване на руската индустриална база.

Това, което не е в този пакет, е изключването на Руската федерация от междубанковата система SWIFT. „Тази мярка не е постигнала достатъчен консенсус, за да бъде приета днес“, каза Жозеп Борел пред телевизия France24. Трябва да се отбележи, че Австрия, Чехия, Ирландия и Франция се обявиха за подобна стъпка в петък.

Г-н Борел обаче не изключи, че мярката SWIFT ще стане част от следващия пакет от санкции, който може да бъде приет до няколко дни.

Великобритания също обяви лични санкции - също срещу Сергей Лавров и Владимир Путин - в петък.

Отношението на руските власти към всички тези стъпки остана непроменено. „Ние ще отговорим на санкциите, както винаги са правили“, каза говорителят на руското външно министерство Мария Захарова по Първи канал, като по този начин даде да се разбере, че определено ще последват симетрични или асиметрични отговори.

bbabo.Net