Отмяната има повече общо с поляризацията на украинската политика след Евромайдана, отколкото с истински опасения за сигурността, свързани с руската инвазия.

През уикенда правителството на президента Владимир Зеленски спря 11 украински политически партии, позовавайки се на предполагаемите им „връзки с Русия“. Докато мнозинството от спрените партии бяха малки, а някои бяха напълно незначителни, една от тях, Опозиционната платформа за живот, стана втора на последните избори и в момента има 44 места в 450-местния украински парламент.

Вярно е, че тези партии се възприемат като „проруски“ от мнозина в Украйна. Но е важно да се разбере какво означава „проруски“ в страната днес.

Това голямо разнообразие от възгледи и позиции може да бъде групирано и осъдено под един етикет преди всичко, защото всички те критикуваха и повдигаха въпроси относно прозападните, неолибералните и националистическите дискурси, които доминират в политическата сфера на Украйна от 2014 г., но всъщност не отразяват политическо многообразие на украинското общество.

Но партиите и политиците, които са клеймирани като „проруски“ в Украйна – и наскоро бяха суспендирани от правителството на Зеленски – имат много различни отношения с Русия. Докато някои може да имат връзки с руските усилия за мека сила – въпреки че тези връзки рядко се разследват и доказват правилно, други всъщност самите са под руски санкции.

Иронията е, че спирането на тези партии е напълно безсмислено за сигурността на Украйна. Вярно е, че някои от суспендираните партии, като „прогресивните социалисти“, бяха силно и истински проруски в продължение на много години. Въпреки това, практически всеки лидер и спонсор на тези партии с реално влияние в Украйна осъдиха нахлуването на Русия и сега допринасят за отбраната на Украйна.

Всъщност решението за спиране на партиите следва модел. От миналата година правителството редовно налага санкции на опозиционни медии и някои опозиционни лидери, без да предоставя на обществото никакви убедителни доказателства за нарушения.

Преди година, например, правителството санкционира Виктор Медведчук, личен приятел на Путин, скоро след като проучванията започнаха да показват, че неговата партия може да има по-голяма обществена подкрепа от партията „Слуга на народа“ на Зеленски и може да го изпревари на бъдещи избори. По това време санкциите срещу Медведчук и неговите телевизии бяха одобрени и от посолството на САЩ в Украйна. Няколко анализатори оттогава спекулират, че тези санкции може да са били сред факторите, които са накарали Путин да започне подготовка за войната, като го убеждават, че на приятелски настроени към Русия политици никога няма да бъде позволено да спечелят избори в Украйна.

Сега Медведчук избяга от домашен арест и се укрива от украинските власти. Опозиционната платформа за живот го отстрани от партийното ръководство, осъди нахлуването на Русия и призова членовете си да се присъединят към силите, защитаващи Украйна.

Въпреки че е лесно да се класифицира решението за спиране на „проруските“ политически партии на фона на руска инвазия като необходимост за сигурност, този ход трябва да се анализира и разбира в този по-широк контекст. Също така е важно да се отбележи, че режимът на санкции на правителството срещу опозиционни партии, политици и медии отдавна привлича широки критики в Украйна. Мнозина в страната смятат, че санкциите са разработени и приложени от малка група, присъстваща на заседанията на Съвета за сигурност и отбрана на Украйна, без сериозно обсъждане, на съмнителни правни основания, за да допринесе за корупционните интереси.

Ето защо има малко основание да се очаква спирането на партиите да бъде отменено, след като войната приключи. Министерството на правосъдието вероятно ще предприеме съдебни действия и ще забрани завинаги партиите.

Това обаче няма да помогне нито на военните усилия, нито на политическите амбиции на сегашното правителство. Всъщност те биха могли да накарат някои украинци да си сътрудничат с Русия.

Действително, досега сътрудничеството с нашествениците в окупираните райони е било минимално. Няма индикации, че обществеността ще застане зад проруска партия или политик в голям брой. И докато Русия със сигурност би се обърнала първа към тези партии, ако реши да инсталира марионетно правителство в Украйна, мнозина от техните политически кадри вероятно биха отхвърлили предложението – те не биха искали да рискуват своите капитали, имоти и интереси на Запад. Някои от местните лидери, които бяха избрани с подкрепата на тези „проруски“ партии, вече дадоха да се разбере, че не възнамеряват да си сътрудничат с нахлуващите сили.

Но след спирането на тези партии членовете на техните местни организации и съвети, както и техните активни поддръжници, може да са по-склонни да си сътрудничат с руснаците в окупираните райони. Всъщност, ако се убедят, че нямат политическо бъдеще в Украйна и по-скоро са изправени пред преследване, те може да започнат да гледат към Русия. Това може да подхрани насилие, тъй като масите започват да търсят и наказват „предатели“ и да засилят руската пропаганда относно проблема с „нацизма“ на Украйна. Вече има тревожен ръст в съобщенията за обиски и арести на опозиционни и леви блогъри и активисти в Украйна.

Днес Украйна е изправена пред екзистенциална заплаха. Украинското правителство трябва да разбере, че ходове като тези спирания, които отчуждават части от украинската общественост – и ги карат да поставят под съмнение намеренията на своите лидери – правят страната по-слаба, а не по-силна и служат само на врага.

Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната му позиция.

bbabo.Net