Ходът идва преди ембаргото на Европейския съюз върху руската енергия заради войната в Украйна.

Световното предлагане на петрол е на път да се стегне, което засилва опасенията относно растящата инфлация, след като групата нации ОПЕК+ обяви най-голямото си намаляване на доставките от 2020 г. насам.

Този ход идва преди ембаргото на Европейския съюз върху руската енергия заради войната в Украйна.

Ето какво знаем:

Какво реши ОПЕК и защо?

Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и техните съюзници, включително Русия, в сряда се съгласиха да намалят добива с два милиона барела на ден (bpd) точно преди пиков зимен сезон.

Държавите-членки на ОПЕК+ намаляват производството от ноември, след като се събраха за първата си среща лице в централата си във Виена от началото на пандемията COVID-19.

Групата каза, че решението се основава на „несигурността, която заобикаля глобалната икономика и перспективите на петролния пазар“. Министърът на енергетиката на Саудитска Арабия Абдулазиз бин Салман подчерта заявената роля на групата като пазител на стабилните енергийни пазари.

„Тук сме, за да останем като умерена сила, за да постигнем стабилност“, каза той пред репортери.

Абдулазиз бин Салман каза, че реалното намаление на доставките ще бъде около 1 милион до 1,1 милиона барела на ден, в отговор на нарастващите глобални лихвени проценти и отслабващата световна икономика.

След съобщението цената на суровия петрол Brent, международният еталон, се повиши с 1,7 процента, достигайки 93,29 долара за барел.

В началото на годината цените на сорта Брент бяха близо до 79 долара за барел. Той скочи над $127 през март, две седмици след руската инвазия в Украйна – най-високата стойност от 14 години.

В началото на тази седмица нивата на сорта Брент бяха 88,86 долара, като цените постоянно падаха през последния месец поради опасения от глобална рецесия.

По-високите цени на петрола и силният щатски долар могат да представляват трудна ситуация, тъй като повечето страни купуват своя петрол с долари. Този ход може да увеличи инфлацията и разходите за живот.

Какво следва?

Аналитикът от Swissquote Ипек Озкардеская предупреди, че голямото намаление може да има „обратен ефект“ върху ОПЕК+, ако инвеститорите се страхуват, че то ще тласне инфлацията по-високо и ще принуди централните банки да повишат лихвените проценти толкова много, че да предизвика рецесия.

„Колкото по-високи са цените на енергията, толкова по-рязко централните банки трябва да убият търсенето, за да дръпнат цените по-ниски“, каза тя преди решението да бъде обявено.

Този ход също може да постави региони като Европа в трудна позиция. Много европейски държави са наложили таван на цените на руския петрол, но Путин каза, че Русия ще задържи износа за страни, които налагат тавана.

Според анализ на Financial Times съкращенията на ОПЕК може да съвпаднат с по-нататъшни спадове в предлагането. Освен това този ход може да попречи на усилията да се лиши Москва от приходи от петрол след нахлуването на Русия в Украйна.

Професор Адам Панкрац, професор в Sauder School of Business на Университета на Британска Колумбия, каза, че цената на петрола вероятно ще се повиши с намалението и петролът „ще бъде оскъдна стока“.

„Това започва да създава по-големи проблеми по отношение на екологичната политика за Европа. Трябва ли да сондирате за петрола си? Не знам и вероятно няма да го направят, поне в началото. Но това е реалистично нещо, което да поискаме“, каза той.

Анализаторите също така предупредиха да не се самодоволстват по отношение на големите запаси от газ в Европа, които са пълни почти 90 процента.

„С наближаването на зимния сезон в Европа газовите пазари са спокойни, но в никакъв случай не са удобни“, каза анализаторът на Rystad Energy Емили Макклейн в пазарна бележка.

Ранна или продължителна зима може да доведе до спад на запасите от газ, тласкайки цените нагоре, добави тя.

Ходът на ОПЕК+ също предизвика предупреждения от нововъзникващите пазари, вносители на петрол, някоито станаха особено уязвими на ценови шокове на фона на неотдавнашните спънки в световното предлагане.

Шри Ланка се бори с най-тежката си икономическа криза от обявяването на независимостта си от Великобритания през 1948 г., със спад на валутата, неустоима инфлация и остър недостиг на долари, за да плати основния внос на храни, горива и лекарства.

Президентът Ранил Викремесингхе предупреди, че Шри Ланка ще трябва да плаща още повече за гориво, тъй като по-богатите страни се запасяват за собствените си нужди.

„Това не е проблем, пред който сме изправени само ние, но и няколко други страни от Южна Азия“, каза той пред парламента в четвъртък. „Глобалната инфлация ще ни удари през цялата следващата година.“

Как реагира светът?

Този ход предизвика остър отговор от Вашингтон, който разкритикува сделката ОПЕК+ като недалновидна.

Белият дом каза, че президентът на САЩ Джо Байдън ще продължи да преценява дали да освободи допълнителни стратегически петролни запаси за по-ниски цени.

„Саудитска Арабия, ОАЕ (Обединените арабски емирства) и Кувейт вероятно ще поемат по-голямата част от тежестта на съкращенията“, каза за Ройтерс Тилак Доши, управляващ директор на Doshi Consulting, който преди това е бил в Saudi Aramco.

„Това е шамар по лицето на Байдън от ОПЕК+“, каза той, добавяйки, че връзките между Русия и Саудитска Арабия изглеждат все по-тесни.

bbabo.Net