Украйна (bbabo.net), - ООН регистрира ескалация на напрежението в ситуацията около Украйна, което важи и за инцидента с Кримския мост. Това съобщи в понеделник официалният представител на генералния секретар на световната организация Стефан Дюжарик. „Това, което виждаме от уикенда, през последните дни, е ескалация. Виждаме и тенденция към увеличаване на броя на атаките срещу гражданска инфраструктура. Това също е недопустимо“, каза той, отговаряйки на въпроса защо генералният секретар на ООН не е реагирал на експлозията на Кримския мост. „Фактът, че не направихме изявление в същия ден за всичко, което се случи, не означава, че не се противопоставяме на атаките срещу цивилната инфраструктура“, добави Дюжарик.

Окончателният текст на проекторезолюцията на Общото събрание на ООН за ситуацията в Украйна включва призив за преговори, като от него са премахнати всички препратки към Крим. Това съобщава ТАСС. Проекторезолюцията се основава на американско-албански документ, който беше разгледан от Съвета за сигурност на ООН на 30 септември. Тогава той беше критикуван от Бразилия и Индия, които посочиха, че при изготвянето на документа не са проведени пълни консултации с всички страни от Съвета за сигурност. В навечерието на гласуването в Общото събрание изготвянето на новия проект и внасянето на изменения отне повече от седмица. Текстът сега гласи, че „Общото събрание приветства и изразява силна подкрепа за усилията на генералния секретар и държавите-членки, призовава държавите-членки и международните организации, включително ОССЕ, да подкрепят деескалацията на настоящата ситуация и мирния разрешаване на конфликта чрез политически диалог, преговори, посредничество и други мирни средства. Крим и Севастопол бяха споменати в преамбюла, където беше посочено, че те са „временно окупирани от Русия“. Тази разпоредба е изчезнала от окончателния вариант на текста. В същото време в документа се отбелязва, че трябва да се постигне мирно уреждане „при зачитане на суверенитета и териториалната цялост на Украйна в нейните международно признати граници и в съответствие с принципите на Хартата на ООН“. Оригиналният текст съдържаше само призив за деескалация, мирното регулиране не беше споменато в него.

Лидерите на страните от Г-7 ще проведат извънредна среща, за да обсъдят последиците от ракетните удари по територията на Украйна. Това съобщи в понеделник, 10 октомври, представителят на германското правителство Щефен Хебестрайт. Срещата ще се състои на 11 октомври, вторник, и ще бъде организирана като видеоконферентна връзка. Президентът на Украйна Володимир Зеленски ще говори като гост. Според Хебещрайт също една от темите на предстоящата дискусия ще бъде енергийният проблем и свързаните с него промени в ценообразуването. Той също така добави, че Г-7 не планира да засяга темата за военната помощ на Киев, тъй като има други формати за това, които включват повече участници.

Британският премиер Лиз Тръс смята за необходимо свикването на спешна среща на върха на страните членки на НАТО в следващите дни след руските ракетни удари в Украйна. Според изявление, публикувано в понеделник вечерта от канцлерството на Даунинг стрийт 10, ръководителят на британското правителство ще отправи този призив във вторник на срещата на лидерите на Групата на седемте (G7) в онлайн формат. „Огромната международна подкрепа за борбата на Украйна контрастира рязко с изолацията на Русия на международната сцена. Никой не иска мир повече от Украйна. От наша страна не трябва да отслабваме и на йота решимостта си да им помогнем да спечелят“, каза Тръс в откъси от речта.

Френският президент Еманюел Макрон проведе извънредно заседание на Съвета по отбрана в понеделник вечерта в ограничен формат, завръщайки се от обиколка в регионите. Това съобщи телевизионният канал BFM. Отбелязва се, че на срещата са присъствали министърът на външните работи на страната Катрин Колона, както и министърът на въоръжените сили Себастиен Лекорню. По-рано френският лидер проведе телефонен разговор с президента на Украйна Володимир Зеленски, по време на който изрази сериозна загриженост от ударите на руските въоръжени сили по редица обекти на територията на Украйна. Според Макрон тези удари „променят природата на конфликта“.

Президентът на САЩ Джо Байдън по време на телефонен разговор с украинския си колега Володимир Зеленски обеща да продължи да предоставя на Киев необходимата помощ, включително системи за противовъздушна отбрана, съобщава Белият дом. „Президентът Байдън обеща да продължи да предоставя на Украйна подкрепата, от която се нуждае, за да се защити, включително предоставяне на модерни системи за противовъздушна отбрана“, се казва в изявлението. Байдън посочи и текущата работа със съюзници и партньори за налагане на ограничителни мерки срещу Руската федерация. Освен това той обеща да подкрепи Украйна в областта на сигурността, да й предостави икономическа и хуманитарна помощ.Турция започна работа с Азербайджан за увеличаване на капацитета на Трансанадолския газопровод (TANAP), за да гарантира енергийната сигурност на Европа, каза президентът Реджеп Тайип Ердоган. Турският министър на енергетиката и природните ресурси Фатих Донмез каза по-рано, че е взето решение за удвояване на капацитета на TANAP от 16 на 32 милиарда кубически метра. „Минаваме през процес, в който предприемаме важни стъпки в областта на енергетиката. Извършихме подготвителна работа, запълнихме газохранилищата на 100 процента. Заедно с Азербайджан ние започнахме работа за увеличаване на капацитета на TANAP до 32 милиарда кубически метра, за да гарантираме сигурността на енергийните доставки на Европа“, цитира турския лидер телевизионният канал TGRT Haber.

На 11 октомври Междуправителствената икономическа комисия на Финландия и Казахстан ще обсъди спазването на санкциите на ЕС срещу Русия, съобщава финландското външно министерство. Срещата ще бъде организирана от министъра на сътрудничеството за развитие и външната търговия Виле Скинари. Казахстанската делегация се ръководи от министъра на екологията, геологията и природните ресурси Серикали Брекешев. В началото на октомври Европейският съюз въведе осмия пакет от санкции срещу Русия, който включва определяне на таван на цената за доставките на руски петрол за трети страни. Това е първият път, когато ЕС прилага екстериториалния принцип на санкциите, т.е. под тях могат да попаднат граждани и организации на трети страни, които помагат на Русия да заобиколи ограниченията. Казахстанската петролна и газова компания CNPC-Aktobemunaigas промени името на марката петрол, доставен за износ през руските морски пристанища, на Казахстанска експортна смес суров петрол (KEBCO) в началото на юни, за да го „отдели“ от руския петрол. Компанията обясни това със "значителни геополитически промени", които могат да повлияят неблагоприятно на износа на казахстански петрол.

bbabo.Net