И Турция, и Гърция са на прага на важни избори и затова използват изострени дискурси една срещу друга.

Високопоставени служители от Турция, Германия и Гърция се срещнаха на 16 декември в Брюксел в опит да смекчат атмосферата. Говорител на германското правителство каза, че Берлин има желание да облекчи напрежението между тези две страни и че както турското, така и гръцкото правителство са отговорили положително на германската инициатива. В разгара на предизборната атмосфера обаче тези позиции могат да дерайлират всеки момент.

Гърция засили тона на антитурската си реторика и провокира турския президент Реджеп Тайип Ердоган да увеличи наддаването. Външният министър Мевлют Чавушоглу отговори, като заяви, че ако провокативните действия на Гърция продължат, „Турция може да отвори досието за суверенитета на островите в Егейско море в близост до турското крайбрежие“, тъй като тези острови са прехвърлени на Гърция при условие, че ще останат демилитаризирани.

През 1976 г. нарастващото напрежение между Анкара и Атина беше разсеяно благодарение на усилията на Обединеното кралство. Това споразумение по-късно беше трансформирано в Резолюция 395 на Съвета за сигурност на ООН. Тази резолюция прикани Турция и Гърция да избегнат едностранни действия и да решат проблема с континенталния шелф, който беше един от спорните въпроси между тях. Турция и Гърция също подписаха, отново през 1976 г., меморандум в Берн, Швейцария, като се ангажираха да избягват едностранни действия в Егейско море.

Напрежението нараства отново през 1987 г., когато Гърция извършва сеизмични изследвания извън териториалните води на гръцкия остров Тасос. През 1996 г. избухна още повече напрежение заради оспорваната идентичност на необитаемите острови Имия, но Бернският меморандум беше приложен и всяко влошаване на кризата беше избегнато. САЩ допринесоха за успокояване на напрежението.

Посещението на Чавушоглу във Вашингтон този месец показа, че САЩ вече не са заинтересовани да играят такава балансираща роля. Напротив, показва силно пристрастие в полза на Гърция по всички теми между Анкара и Атина.

Анкара може отново да се обърне към Германия за роля в успокояването на турско-гръцкото напрежение, но този път членството на Гърция в ЕС ще натежи от другата страна на скалата, тъй като не се очаква държава-членка на ЕС да застане на страната на държава извън ЕС. Така че, дори ако Германия иска да помогне на Турция, нейната подкрепа няма как да не бъде. Германия може би очаква от Анкара по-ангажирано отношение срещу Русия и присъединяване към санкциите на НАТО. Но Турция не изглежда готова да се дистанцира от Москва.

Демилитаризираният статут на егейските острови в близост до турското крайбрежие е сериозен източник на спорове между двете страни. Тези острови са получили демилитаризиран статут през 1913 г. по време на прехвърлянето им на Гърция. Междувременно не е подписано друго споразумение за промяна на този статус. Що се отнася до гръцкия архипелаг Додеканезите, той беше поставен под същия демилитаризиран статут. Този архипелаг по-късно е окупиран от Италия, но това не променя демилитаризирания статут на островите. Когато са върнати на Гърция след Парижкия договор от 1947 г., демилитаризираният статут остава непокътнат.

Водещият принцип при демилитаризирането на тези острови беше, че те застрашават националната сигурност на Турция. Окупацията на тези острови от Италия и връщането им под гръцкия суверенитет не промени основното правило, че те представляват заплаха за сигурността на Турция. Гърция твърди, че това прехвърляне на суверенитет й е позволило да ремилитаризира островите. Той също така твърди, че военните съоръжения, построени на тези острови, не трябва да се възприемат като военна инфраструктура.

Демилитаризираният статут на островите в Егейско море близо до турското крайбрежие е сериозен източник на спорове.

Актът за поставяне на остров в демилитаризиран статут се извършва чрез международни споразумения. Този статут може да бъде променен само с друг международен договор. В случая с Додеканезките острови няма международно споразумение, което да е променило този статут. Следователно островите продължават да остават демилитаризирани.

Друг важен въпрос между Турция и Гърция е намерението на Атина да увеличи ширината на териториалните си води от шест мили на 12. Турският парламент реши, че ако Гърция предприеме подобна стъпка, Анкара ще счита това за casus belli. Причината за това е, че териториалните води на гръцките острови в Егейско море в момента съставляват 40 процента от площта. Ако увеличи ширината на териториалните си води до 12 мили, ще контролира 70 процента от площта на Егейско море, а делът на Турция ще намалее от 51 процента на 19 процента. Освен това делът на Турция в териториалните води ще бъде намален до 10 процента. Анкара не би приела да бъде удушена до такава степен.Ще трябва да изчакаме и да видим дали изборите в двете страни ще помогнат за облекчаване на днешното напрежение.

Отказ от отговорност: Мненията, изразени от авторите в този раздел, са техни собствени и не отразяват непременно гледната точка на Bbabo.Net

bbabo.Net