Докато прахът се утаява около десетилетния военен ангажимент на Франция в Сахел, с изтеглянето на последните френски войски от Нигер миналия месец, отрезвяващият размисъл за нейното присъствие в региона попада в остър фокус. Оттеглянето символизира края на една стратегия, която постави непропорционален акцент върху военната мощ, като същевременно остави настрана незаменимите елементи на социална и политическа подкрепа. Тази колона навлиза в същината на въпроса: прекаленото разчитане на Франция на мерките за сигурност за сметка на насърчаването на развитието, което в крайна сметка доведе до разкриването на нейното присъствие в Сахел.
Има ясна и дългогодишна аксиома в военно-политическите кръгове: никоя военна победа не е устойчива без подкрепата на социална и политическа подкрепа. И все пак интервенциите на Франция в Сахели ярко илюстрираха неспазването на такъв основен принцип. Предвидена гражданско-военна координация, концепция, залегнала в стратегическите наръчници, никога не се материализира истински, тъй като Франция се зае да ограничи екстремистката вълна в Буркина Фасо, Мали, Мавритания, Нигер и Чад, като същевременно разшири спасителната линия на помощ за развитие. Въпреки създаването на Алианса Сахел през 2017 г., заедно с Германия, ЕС и други партньори, резултатът беше далеч от очаквания консорциум за подкрепа.
Интервенциите на Франция в Сахел, наречени операция Сервал и по-късно операция Баркхане, бяха стартирани с две основни цели: да се спре екстремистката вълна в Буркина Фасо, Мали, Мавритания, Нигер и Чад и да се удължи жизнената линия на помощта за развитие, като по този начин се изгради рамка за подкрепа, за да поддържа присъствието си в региона. Въпреки това, този двупосочен план се провали пред последната амбиция, гарантирайки пълния крах на първата. Преминаването от Сервал към Бархане отчасти разплита разединението на френските политики в Сахел. Това, което се предполагаше, че е навременно повторно калибриране, само разшири пропастта между френските военни цели и социално-политическите реалности на динамиката на Сахел.
Последствията от това разминаване са впечатляващи. Докато Франция се концентрира върху потушаването на бунтовниците, регионалните правителства се борят с ендемични проблеми, които армията не може да реши. В резултат на това се разрастваха антифренски настроения, които в крайна сметка доведоха до преврати в Мали и Буркина Фасо, които само допълнително подкопаха положението на Франция и сложната регионална динамика. Сред това блато сахелските държави започнаха да се обръщат към Русия, търсейки алтернатива на френския военен модел. Пристигането на групата Вагнер в територии, държани преди това от френските сили, е показателно за тази тенденция. Тази промяна подчертава по-голямо геополитическо състезание и отразява отчаянието на местните правителства за различни решения на техните проблеми, както свързани със сигурността, така и други.
Обръщането към Русия и наемането на агенти на Wagner представлява нов модел на намеса в Сахел - такъв, който се отклонява от разчитането на западни съюзи към конфедерация с по-опортюнистични играчи. Следователно тази промяна изостря съществуващото геополитическо напрежение и отразява отчаянието на местните правителства за алтернативни решения на техните постоянни кризи в сигурността.
Сахелските държави започнаха да се обръщат към Русия, търсейки алтернатива на френския военен модел.
За да бъдем честни, Сахелският съюз се опита да осигури официална структура за така необходимата гражданско-военна координация. Но дори такъв амбициозен тласък не успя да поправи празнините, оставени от погрешната френска стратегия, която пренебрегваше критичен опорен стълб: помощта за развитие. Френската помощ за развитие, насочена към държавите от Сахел, възлиза на едва 10 процента от общата помощ за Африка през 2018 г. Още по-показателно е, че Мали получи по-малко от 3 процента. Този модел остана последователен през целия й ангажимент в региона, ясен индикатор за несъответствието между заявените политически цели на Франция и действителното разпределение на ресурсите.
Освен това, всяка френска намеса беше пометена с нагласа за сигурността на първо място, ограничавайки ефективността и способността на Париж да допринесе за дългосрочна стабилност. Твърдият подход на Франция към сигурността беше очевиден чрез нейното значително военно разполагане. Само в Ниамей френското присъствие включваше въздушна база и по-малки части по границите с Мали и Буркина Фасо. Въпреки военната си мощ, тази ориентирана към сигурността стратегия беше подобна на лейкопласт върху зейнала рана. Той пренебрегна основните проблеми, които подхранват нестабилността: бедност, липса на управление и икономическо отчаяние.
Давайки приоритет на сигурността пред развитието, Франция по невнимание укрепи самите основи на недоволството, което се опитваше да преодолее. Тъй като инициативите за подкрепа за развитие не успяха, това подхрани антифренски настроения, подклаждайки съмнения относно намеренията на страната и в крайна сметка довеждайки до обвинения в неоколониални модели на зависимост.
Разрешаването на конфликтите в Сахел винаги щеше да бъде херкулесова задача, която изискваше деликатен баланс между военна намеса и активна социално-икономическа подкрепа. Разбира се, сложният характер на участващите страни и различните интереси на международните играчи допълнително усложниха задачата. Въпреки това историята на политиката на Франция за Сахел подчертава, че всяка стратегия за военна намеса, която не е насочена в достатъчна степен към основния компонент за гражданска подкрепа, трябва да срещне значителни препятствия. Уроците от злополуката в Сахел на Франция изясняват неотложната необходимост от преминаване от милитаризирани стратегии към по-холистичен, ориентиран към гражданското общество подход, обхващащ не само сигурността, но и развитието – особено с поглед към предотвратяването на глобални заплахи като изменението на климата и пандемиите.
Опитът на Франция представлява безценен казус, който подчертава належащата необходимост от по-балансиран и координиран политически и граждански подход към военните интервенции — такъв, принципът на гражданско-военна координация не е последваща мисъл, а неразделна част от проектирането и прилагането на ефективни политики въз основа на обективните реалности на място. За Франция и нейните европейски съюзници урокът е ясен: военните решения трябва да бъдат допълнени от стабилни инициативи за развитие и истински политически партньорства. Необходимо е пренастройване на стратегията към такава, която дава приоритет на благосъстоянието на населението на Сахел, подкрепя демократичните институции и се занимава с първопричините за нестабилността.
В заключение, напускането на френските сили от Нигер не беше просто краят на една операция, а сигнал за интроспекция и стратегическа преориентация. Франция, заедно с международните си партньори, сега трябва да обмислят недостатъците на един прекалено милитаризиран подход. Устойчивият мир в Сахел зависи от холистична стратегия, която балансира опасенията за сигурност със социалното, политическо и икономическо развитие. Само тогава нациите от Сахел могат да поемат по пътя към трайна стабилност и просперитет.
Отказ от отговорност: Мненията, изразени от авторите в този раздел, са техни собствени и не отразяват непременно гледната точка на Bbabo.Net
bbabo.Net