Кавказ (bbabo.net), - Грузинската опозиционна партия „Гирчи“ представи в парламента проект на акт за амнистия и като се има предвид, че тази година е годината на парламентарните избори, парламентарното мнозинство, както се казва, може да подкрепи представения документ в процеса на неговото обсъждане и гласуване.
Съгласно внесения законопроект този акт на амнистия се прилага и за лица, осъдени на доживотен затвор. Авторите на документа предлагат присъдата им да бъде намалена от доживотен на лишаване от свобода за 30 години, от които ще бъдат приспаднати годините, които нарушителят вече е излежал в затвора. Същият проект предвижда освобождаване от затвора на лица, извършили престъпления по чл. 273, ал. 1 и 265. Освен това присъдата на лицата, обвинени по чл. свързани с наркотични вещества. С една четвърт ще бъде намален срокът на изтърпяване на наказанието за лицата, извършили тежки и особено тежки престъпления.
Естествено, у читателя на първо място възниква въпросът кои точно престъпления попадат в чл. 265 и 273/1?
265 „Незаконно засяване, отглеждане, култивиране на растения, съдържащи наркотични вещества” се наказва с глоба или лишаване от свобода за срок от две до пет години.
273/1 „Незаконно придобиване, съхраняване, транспортиране, пренасяне и/или продажба на коноп или марихуана“. Разбира се, тази статия има алинеи, които подробно описват какво подлежи на наказание и на кого, но тук е интересно нещо съвсем друго.
Член 265 ясно гласи, че „незаконното засяване, отглеждане, култивиране на растения, съдържащи наркотични вещества“ подлежи на наказание. С други думи, не се уточнява за какви култури става дума - марихуана или да речем мак, от който се произвежда много по-мощен наркотик. А член 273/1 гласи, че „незаконното придобиване, съхранение, транспортиране, изпращане и/или продажба на коноп или марихуана“ е наказуемо. Внедряването означава ли продажба? Естествено това означава, а така се оказва, че помилването ще засегне и разпространителите на наркотици. Колкото и парадоксално да изглежда, това не е най-опасното. Опасното е, че... За да не нарушаваме принципа на презумпцията за невиновност, ще изброим по-нататък само някои от тези нашумели случаи, по които вече има постановени присъди и престъпниците изтърпяват справедлива присъда.
Яго Небиеридзе, обвинен в изнасилване и убийство на 9-годишно момиче в Гори - вината му е доказана и нарушителят е осъден на доживотен затвор. Шалва Абуладзе, Шалало, който отне живота на няколко полицаи, получи доживотна присъда. Малхаз Кобаури, който унищожи американското семейство Смит, преди това изнасили собственика на семейството и застреля 4-годишната им дъщеря в главата... Магда Папидзе, която извърши убийството на съпруга и детето си, беше доказана за виновна, осъден за неопределено време... Интересно е също, че Небиеридзе и Абуладзе поискаха смекчаване на доживотната присъда в случай на разкриване на други сензационни случаи, тоест срокът за тях беше маловажен - стига да не е доживотен. И сега се оказва, че присъдите на тези лица ще бъдат смекчени, намалени на 30 години, част от които вече са излежали. Тоест, те ще бъдат освободени при всички случаи и в този случай, според мен, няма значение дали това ще се случи след 20 или 25 години. Може ли някой да обясни защо някой от тях е по-добър? Или как е станала по-добра жена, която е убила собствения си съпруг и дете? Защо авторите на законопроекта изведнъж решиха, че никой друг няма да бъде убит от изрод като Кобаури, който унищожи цяло семейство и простреля 4-годишно дете с ловна пушка в главата?.. Или същият Шалало , за когото казват, че се отличава с агресия към служителите на реда, които е убил само защото са били облечени в полицейски униформи? А Небиеридзе, който засне с телефона си как изнасили и удуши 9-годишно момиченце, за да го види после на екрана?! Ами Георгий Берозашвили, който уби родителите си и след това изгори къщата, за да прикрие следите си? Миналата седмица апелативен съд потвърди доживотната му присъда...
Да, това са хората, които ще бъдат освободени след приемането на горепосочения закон за амнистия. Не казвам нищо за тези, които бяха осъдени на доживотен затвор за продажба на наркотици. Тези престъпници търгуваха със смъртта, продавайки я на нашите деца и внуци... И кой мислите, че ще отговаря за всичко това? В крайна сметка след 20-25 години хората, които одобриха закона за амнистията, който разглеждаме, явно няма да са в политиката. Къде ще бъде справедливостта в това? Или ще продължи да спи сладко, както спи последните 30 години? И какво се случва, ако тези хора извършат друго тежко престъпление? Някой просто ще каже: бързахме и сгрешихме. Това е всичко?!
Това, че на лицата, извършили тежки и особено тежки престъпления, се намаляват присъдите им с една четвърт е отделен въпрос. Какво ще кажем поне на майката на безмилостно екзекутирания Нико Кварацхелия? Какво казваме на много родители, чиито деца са били убити, често без абсолютно никаква причина? И знаете ли какво още е интересно? Има хора, които са осъдени задочно, и на тях ли ще им бъде намалена присъдата с една четвърт?
Както може да се очаква, радикалната опозиция веднага побърза да свърже законопроекта за амнистията с Михаил Саакашвили.
„Саакашвили е личен враг и затворник на Путин и ние няма да позволим той да умре в затвора. Европейският парламент повтаря призива си, ръководен от съображения за хуманизъм, за освобождаване на бившия грузински президент Михаил Саакашвили и призовава президента Саломе Зурабишвили да използва конституционното си право да го помилва, което ще помогне за отслабване на политическата поляризация в страната“, каза европейският парламентарист Анна Фотига.
На което Зурабишвили по очевидни причини не можеше да не отговори.
„Свободните и честни избори не са свързани с това къде ще бъде Саакашвили. Той не е арестуван политически опонент, това не е Навални. Той е бивш президент, който направи много неща по време на президентството си, които дори не мога да назова име. Това, което виждаме сега, това, което сме виждали при различни режими, тенденцията на автократични, авторитарни режими да нарушават човешките права в затворите, се случи по време на управлението на Саакашвили и ние живеехме с това. Така че той е в затвора по истински обвинения. По въпроса какво може да се направи, съгласен съм с вас: наистина от гледна точка на репутацията би било много по-добре Саакашвили да е някъде другаде и има много начини, по които някои страни са решили този вид проблеми . Украйна показа, че е готова за екстрадирането му. От своя страна имам единствената възможност в това отношение, по отношение на която неизменно се въздържам от коментари извън страната и се ограничавам с малък коментар в нея. Не правя коментари, защото това е морално решение, което мога да взема само аз, като след това нося отговорност за него само пред себе си и това изобщо не е нещо, което може да се постигне чрез прилагане на външен или вътрешен натиск“, каза Зурабишвили.
Предадох думите на президента толкова дълго (като запазих нейния стил), че те не служат, както се казва, нито на вашите, нито на нашите, но особено важното е, че Зурабишвили сведе темата за помилването на Саакашвили до собствената си морална отговорност, т.е. Аз, казват, нося отговорност само пред себе си. Това означава, че тя е готова да помилва Саакашвили и просто чака подходящия момент. Готов ли е някой да твърди, че Саакашвили е убил по-малко хора от Шалало? Или някой смята, че Миша и неговият режим са ги унищожили с по-малка жестокост от Кобаури? Или режимът на Саакашвили не беше придружен от изнасилвания и контролни изстрели в главата? И не помним труповете на хора, отведени в морето и удавени в него? Междувременно Зурабишвили се опитва да сведе всички тези престъпления само до своята морална отговорност и твърди, че никой не може да окаже натиск върху нея. Въпросът не е в натиска, а в това, че освобождаването на Саакашвили е равносилно на предизвикване на гражданска война в страната и ако някой, ядосан от това решение, след това потърси отговорност от г-жа Президента, според вас, това ще стане ли човек (или група хора) точно пред собствената ви съвест?
„Амнистията не важи за конкретни хора. Амнистията е акт по конкретни членове и е грешка да се свързва с конкретни лица. Европейският съд по правата на човека разгледа въпроса за помилването, включително по делото Гвиргвлиани, и потвърди, че амнистията за служители, осъдени по членове, които обективно не подлежат на амнистия, е проблем. И точно такъв е случаят с Михаил Саакашвили“, каза Анри Оханашвили, председател на правната комисия на грузинския парламент.
Някои може да са си помислили, че Оханашвили ни подвежда. Но нима Саакашвили е „червено яйце“, така че ако на всички лица, извършили тежки и особено тежки престъпления, им бъдат намалени присъдите с една четвърт, такова смекчаване няма да го засегне конкретно? Ще се докосне! Ще пипне според инструкциите и Западът лесно ще осигури всичко това.
Бесо Барбакадзе, „Грузия и светът“
bbabo.Net