От началото на войната в Украйна ЕС пренасочи приоритетите си към енергийната сигурност, като се отдалечи от руските горива в своя енергиен микс. Въпреки това в четвъртък блокът направи значителен завой към действията в областта на климата, като предприе ключова нова стъпка към постигане на амбициите си за нулева мрежа.
Много от 27-те нации в ЕС се гордеят с намерението си да станат първият континент, който ще достигне нула преди 2050 г. Въпреки войната в Украйна, има широко разпространено признание за важността на тази пионерска цел, като Европейският зелен нов курс обхваща повече от 50 големи инициативи за устойчивост, откакто дневният ред на политиката за подписване беше обявен от комисията, ръководена от Урсула фон дер Лайен.
Това помогна на 27-членния блок да се ребрандира като глобална зелена суперсила, която се надява да си осигури подновен политически живот като зареждане. Това след няколко трудни десетилетия, в които се появиха предизвикателства, като нарастващ евроскептицизъм и множество финансови кризи.
По време на това пътуване имаше предсказуеми препятствия пред постигането на амбицията на Европа за климата. Едно от тези предизвикателства, например, е политическата реакция (или „зелена реакция“) от политическата десница, която включва не само популистки групи, но и основната консервативна Европейска народна партия, най-големият блок в Европейския парламент.
Обратно, имаше и неочаквани пречки, включително нахлуването на Русия в Украйна. Друго неочаквано блокиране на изпълнението на действията в областта на климата, цитирано от правителствата, е Договорът за енергийната харта от 1998 г., подписан от десетки държави, който първоначално имаше за цел да защити международните инвестиции в богатите на петрол постсъветски държави.
Извън ЕС настоящите подписали страни включват Афганистан, Албания, Армения, Азербайджан, Босна и Херцеговина, Грузия, Исландия, Япония, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Швейцария, Таджикистан, Турция, Туркменистан, Украйна и Узбекистан.
Този международен договор позволява на енергийните компании да се опитват да съдят правителства за политики, които вредят на техните инвестиции. През последните години сделката беше все по-критикувана от неправителствени организации и някои правителства за това, че позволява на корпорациите да оспорват политически решения, които биха довели до затваряне на заводи за изкопаеми горива, тъй като страните се стремят да постигнат нулева нетност.
Страните от ЕС досега са били обект на около 90 процента от споровете по Договора за Енергийната харта, отчасти поради значителните климатични амбиции на региона. Например, ЕС 27 са поели по предизвикателен път, както е посочено в стратегията RePowerEU, за увеличаване на използването на чиста енергия, като същевременно спестяват почти 20 процента от потреблението на енергия.
Успехите в областта на възобновяемите енергийни източници през първата година на тази стратегия включват достигане на рекорд от 41 GW инсталиран нов слънчев енергиен капацитет и увеличаване на вятърния капацитет с 16 GW. Това спомогна за генерирането, за първи път, на повече електроенергия в ЕС от вятърни и слънчеви източници, отколкото от газ.
Решението на ЕС да напусне Договора за Енергийната харта е широко приветствано от неправителствени организации като друга ключова стъпка в пътуването за осъществяване на действия в областта на климата.
През последните години постоянен поток от европейски държави от ЕС и извън ЕС сигнализираха намерението си да напуснат Договора за енергийната харта, включително Италия през 2016 г. Съвсем наскоро Обединеното кралство също обяви миналия месец своето решение за напускане.
Миналия юли Европейската комисия за първи път предложи координирано отстъпление от договора за целия блок от страна на 27-те държави от ЕС. Общо девет държави-членки са обявили досега намерението си да се оттеглят от Договора за енергийната харта след Италия - Дания, Франция, Германия, Люксембург, Холандия, Полша, Португалия, Словения и Испания. Междувременно Франция, Германия, Люксембург и Полша официално уведомиха за оттеглянето си.
От другата страна на счетоводната книга обаче редица други страни от ЕС, включително Кипър, Финландия и Унгария, изразиха интерес да останат. Междувременно други членове на блока настояха за подкрепа на по-широки международни усилия за реформиране на договора.
До февруари тези разногласия в ЕС отлагаха решителните действия, но изведнъж тази година беше осъществен пробив в преговорите. Това, което Европейската комисия предложи миналата седмица, беше, че преди да напуснат договора, страните от ЕС трябва да позволят реформите да преминат на конференцията на Договора за енергийната харта, която се очаква потенциално през ноември, като същевременно позволи на ЕС и Евратом, Европейската общност за атомна енергия, да напуснат договор.
Това не е само пример за прагматична политика в действие за постигане на сделка. Той също така потенциално позволява на правителствата членки да преразгледат ДЕО по начин, който ще намали наполовина времето (от 20 на 10 години), през което енергийните фирми извън ЕС ще продължат да се ползват от защитата на пакта за своите инвестиции в целия блок след излизане от договора.
По-широката програма за реформа на Договора за енергийната харта включва потенциално разширяване на неговите разпоредби за уреждане на спорове между инвеститор и държава до чисти технологии, като улавяне на въглерод и водород. Въпреки това, този набор от предложени реформи, за които някои неправителствени организации и правителства все още твърдят, че все още предоставят твърде голяма защита на фирмите за изкопаеми горива, изисква единодушно одобрение от около 50 държави, които са подписали договора. Това падна през 2022 г., когато Франция, Германия, Холандия и Испания попречиха на Съвета на ЕС да одобри потенциалните ревизии на сделката за Договора за енергийната харта.
Това, на което Европа се надява сега, е, че енергийните фирми все повече ще насочват инвестициите си на континента към по-чисти горива. Служители на ЕС изчисляват, че достигането на нулеви нетни емисии до 2050 г. ще изисква около 700 милиарда евро допълнителни инвестиции от страна на блока всяка година и следователно ролята на частния сектор е ключова за изпълнението.
Взети заедно, решението на ЕС да напусне Договора за Енергийната харта е широко приветствано от неправителствените организации като друга ключова стъпка в пътуването за осъществяване на действия в областта на климата. Европа все повече се надява, че инвестициите ще бъдат пренасочени от изкопаеми горива към по-чисти енергии, които ще помогнат на региона да стане първият, който ще достигне нетно нулево ниво преди 2050 г., ключовата цел на Green New Deal на блока.
•
Отказ от отговорност: Мненията, изразени от авторите в този раздел, са техни собствени и не отразяват непременно гледната точка на Bbabo.Net
bbabo.Net