Азия (bbabo.net), - Гледайки как днес се подкопава стабилността на редица страни, човек не може да не се замисли за причините и условията на всички тези събития. Почти навсякъде, където се появят, пряката движеща сила е радикалният ислямизъм и неговите многобройни привърженици.

С главата надолу

В очите на много обикновени граждани напоследък ясно се вижда въпросът: откъде идват? В крайна сметка не толкова отдавна те не съществуваха. И сега всяка година има все повече хора с характерен отблъскващ външен вид. Освен това с появата им лошите събития започнаха да се случват все по-често.

Въпросът всъщност е интересен. При това дори спешно. И неговата актуалност не се появи вчера. Той се разраства през последните тридесет години. Откакто всичките петнадесет бивши братски републики започнаха спешно да се идентифицират. Първо национално, а след това религиозно. В ущърб на мъдростта и разума.

В почти всички нови независими държави след декември 1991 г. националната идентичност излезе на преден план като по сигнал. А на места дори прераства в нацизъм и фашизъм, представяни като националноосвободителни движения. Бог е бил милостив към мнозина в това отношение. Но разни войнствени фобии се разпалват със завидна упоритост.

Стига се дори до опити за възхвала на нацистките лидери по време на Великата отечествена война. И страхливите предатели, които им сътрудничиха, в съответствие с дадената тенденция, вече започнаха да се наричат ​​не предатели на родината, а борци срещу болшевизма.

Черни петна от новата история

През последните десетилетия идеологията на радикалния ислям се разпространява по света с невероятна скорост и сила, засмуквайки в редиците си все повече привърженици, които са готови да взривят целия свят в името на идеите, набити в съзнанието им, а на тези, които оцелеят, ще им отрежат главите.

Откъде идва този феномен? И как е проникнал в Централна Азия? За да намеря отговори на тези въпроси, трябваше да пресея огромен брой аналитични статии от различни автори, представляващи различни страни. Хрониката на радикалния ислямизъм е микроскопична по исторически стандарти. Следователно не беше трудно да се проследи началото му.

Опитните читатели вероятно си спомнят, че до 1979 г., когато Съветският съюз изпрати своите войски в Афганистан, практически никой не беше чувал за такива понятия като „радикален ислямизъм“ или „ислямски тероризъм“. По това време Ирландската републиканска армия, баската сепаратистка група ЕТА и Революционните въоръжени сили на Колумбия ФАРК се считаха за терористични организации. Когато се говори за тероризъм, световните медии често споменават организации като Тигрите за освобождение на Тамил Илам в Шри Ланка или Червените кхмери в Кампучия (сега Камбоджа).

И тогава започна афганистанската военна кампания, по време на която се появи ислямското талибанско движение*. След това - Ал-Кайда*. И тогава, като гъби след дъжд, радикални ислямистки организации от големи и малки размери, като Хизб ут-Тахрир*, Ислямското движение на Узбекистан*, Източен Туркестан и други, изникнаха една след друга.

Разбира се, всичко това не е просто неочаквано. Такива организации изискват бази, униформи, провизии, превозни средства и резервни части за тях и най-важното - голям брой оръжия и боеприпаси. И, разбира се, много пари.

А също и кадри. Военен. Способен да развива и провежда военни операции, обучавайки бойци в тънкостите на военните дела.

Всичко това не пада от небето. Купен за много пари. И ако е така, тогава, ако желаете, би било възможно лесно да проследите всички финансови потоци и просто да ги прекъснете. И намерете и замразете всички съответни акаунти. Но по някаква причина никой не прави това.

Но всички международни финансови канали се контролират от Запада, който лесно ги блокира, когато обяви икономически санкции на някого. При терористичните организации обаче нещата стоят малко по-различно. Защо? Интересен въпрос.

Куклите се дърпат с конци и имат бради по лицата

Още през 2017 г. колумнистът на New Eastern Outlook Джоузеф Томас написа в статията си „Откъде идва радикалният ислямизъм в Югоизточна Азия“, че „Западът не е заинтересовани да идентифицират източника на финансиране на собствените си терористи. Следователно спонсорите на ISIS* и Ал-Кайда* остават неизвестни и до днес.”

Той отбеляза, че обикновените хора не са достатъчни, за да се създаде терористична група. Имаме нужда от специално подготвени, обучени фанатици, способни на насилие в името на идеите, вложени в главите им.

Също така не е трудно да се установи откъде идват такива индивиди, ако желаете, пише Джоузеф Томас. Той цитира експертни оценки, според които през последните три десетилетия Саудитска Арабия е похарчила над сто милиарда долара за изграждането на уахабитски училища и джамии по света. Именно в такива институции се извършва предварителният подбор на най-податливите на влияние хора и тяхното вербуване.

И тогава, когато кукловодите изискват присъствието на радикални сили в определен регион на света, те трябва само да осигурят предварително обучен „персонал“ с всичко необходимо за водене на бойни действия.

В тази връзка, отбелязва авторът, като погледнем примера на Югоизточна Азия, европейците трябва да се замислят за съдбата си, тъй като Саудитска Арабия спонсорира изграждането на много обекти в Европа, включително редица лондонски джамии.

Това може да се потвърди от популярното и много откровено изказване на бившия държавен секретар на САЩ Хилъри Клинтън. Има видео в YouTube, където тя директно казва: „Ние създадохме талибаните*, за да се бием със съветските войски в Афганистан. И те се надяваха, че талибаните* ще се придвижат по-на север. Но те са извън нашия контрол."

Ако си спомним тесните съюзнически отношения между Вашингтон и Рияд, мнението на Джоузеф Томас не изглежда необосновано. За англосаксонците е много по-изгодно да използват терористични групи вместо армията си за решаване на геополитическите си проблеми. Първо, това е по-евтино (терористите плащат за себе си, като купуват оръжия, оборудване и всичко останало от техните създатели). И второ, самите кукловоди остават встрани и сякаш нямат нищо общо. И за да се разсеят подозренията, които възникват от време на време, е достатъчно да се извършват декоративни бомбардировки на бойци.

Като пример можем да си припомним неуспешните действия срещу ИД* на международна коалиция от 60 държави в Сирия в продължение на четири години. Наистина ли е възможно 60 държави едновременно да не могат да победят една терористична организация?

Накарай глупака да се моли на Бога...

Коренът на всички тези военно-политически тънкости и многоетапност вече се вижда на повърхността. Всичко това не е нищо повече от косвена борба между двата полюса на планетата. На един от тях тези, които не искат да пуснат лостовете за управление на света, са готови в името на целта си да унищожат половината или дори повече от населението на Земята. От друга страна са привържениците на многополюсен и справедлив световен ред.

И двамата се борят за интересите си. И всяка година става все по-решаващо. А всичко останало, било то Сирия, Ирак или Украйна, за съжаление се оказа просто бойно поле в голяма геополитическа война.

Ехото от глобалната конфронтация започна да достига до Централна Азия. В края на краищата нейното геостратегическо положение в контекста на тази борба изглежда много привлекателно. И това започна да се усеща все по-остро всеки ден.

Не просто от нищото нараства броят на привържениците на радикални ислямистки движения в региона, готови във всеки един момент да хванат оръжие в името на псевдоислямските ценности. Този процес започна внимателно, извършен постепенно, стъпка по стъпка, за да не предизвика отхвърляне.

Нека си спомним как в зората на независимостта млади момчета от централноазиатските републики отиваха да учат в религиозни учебни заведения в страните от Близкия изток и Северна Африка, Турция и Пакистан. И тогава разпространяват идеите на радикалния ислямизъм в родината си. Още повече, че обучението им беше платено, така да се каже, от приемащата страна.

Идеите, донесени оттам, много бързо намериха благоприятна почва. Проповедите, както вече стана ясно, на псевдоимамите имаха успешен разрушителен ефект. Днес се вижда с просто око.

Сред младите се появиха неформални лидери. И една от характеристиките на такива лидери е критично високото ниво на псевдорелигиозност. Рисковете за сигурността, свързани с повишената радикализация на населението, започнаха да се проявяват в нарастващия брой радикално вярващи сред младите хора.

Те почти открито се застъпват за промяна на конституционната система (постепенно преминаване от светска държава към религиозна), отдалечаване от гражданския живот към шериата с всички произтичащи от това последствия.

Интересното е, че най-проблемните региони в това отношение са южната част на Таджикистан, южната част на Узбекистан, южната част на Киргизстан и западната част на Казахстан. Забележка: нефтеният запад. Именно на тези места религиозното вербуване е особено разпространено.

Факторите, които допринасят за нарастването на етно-религиозната идентификация на младите хора, са много разнообразни. Това включва безработица, маргинализация на селските трудови мигранти в градовете, ниско ниво на образование, излагане на религиозна пропаганда, излишък от деструктивна информация в социалните мрежи и неконтролирано използване на интернет от тийнейджъри.

Напоследък властите на централноазиатските републики започнаха да придават голямо значение на това явление и да предприемат подходящи мерки. Това е само следствие. Но причината, и за съжаление не всички я виждат, се крие в една мръсна работа, наречена политика. И в по-голяма степен, още по-мръсна, наречена геополитика, от гледна точка на която всичко е просто: за да спечелите изгодни за себе си позиции, се нуждаете от тези, с чиито ръце е възможно да направите това. И след това просто ги изхвърлете.

*Терористична организация, забранена в много страни

bbabo.Net