В Женева започнаха руско-американски консултации относно гаранциите за сигурност. Централният въпрос е проектодоговорът, който Русия изпрати на Съединените щати и техните съюзници в средата на декември. Той включва разпоредби за намаляване на броя на военните учения, взаимно неразгръщане на ракети със среден и по-малък обсег на една друга и отказ от по-нататъшно разширяване на НАТО за сметка на постсъветските републики. Политологът разказа как събитията в Казахстан ще се отразят на преговорния процес.
Срещата между Руската федерация и САЩ в Женева се провежда в закрит формат. Руската делегация беше водена от заместник-министъра на външните работи Сергей Рябков и заместник-министъра на отбраната Александър Фомин, а американската делегация беше водена от първия заместник-държавен секретар на САЩ Уенди Шърман.
Предния ден страните проведоха предварителни преговори под формата на работна вечеря. Заместник-ръководителят на руското външнополитическо ведомство отбеляза, че разговорът е бил труден, но делови.
Още преди началото на преговорния процес САЩ подчертаха, че някои от предложенията на Русия са неприемливи за тях. Москва от своя страна заяви, че проектът не е от ултиматичен характер, но страната няма да се съгласи на едностранни отстъпки, особено под натиск. Въпреки това Рябков не изключи, че консултациите с американската страна ще бъдат ограничени до една среща и няма да има смисъл да продължават. Според него обаче това заплашва нов кръг на конфронтация.
Напомняме, че преговорите за гаранции за сигурност ще се проведат на три етапа: на 12 януари, два дни след срещата в Женева, в Брюксел ще се проведе заседание на Съвета Русия-НАТО, а на следващия ден - консултации в Виенска платформа на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
„Днес можем с пълна увереност да кажем, че ситуацията в Казахстан и по-специално въвеждането на руски войски на територията на тази страна повлияха по най-негативния начин на консултациите между Руската федерация и Съединените щати относно гаранциите за сигурност, “, коментира главният изследовател на Института на САЩ и Канада РАН Владимир Василиев. - Въпреки че американската делегация не свързва пряко тези фактори, сянката на казахстанските събития постоянно ще виси над масата за преговори в Женева, Брюксел и Виена.
Съединените щати, ако се съди по предварителната им реакция, все още не са стигнали до далечни заключения за тази ситуация. И с всеки изминал ден става все по-непредвидима. Американците все още трябва сами да разберат какво се случва в Казахстан и да разберат какви стъпки да предприемат, когато вълната от насилие стихне.
Според експерта казахстанският фактор е от двоен характер за Вашингтон. От една страна, още преди Нова година Русия заяви, че ако не получи консултантски гаранции от САЩ и НАТО относно своята сигурност, ще действа доста решително. А на Запад в този случай те разбраха, предвид концентрацията на войски около украинската граница, че Руската федерация може да използва сила във всеки един момент.
„Неочаквано ситуацията в Казахстан показа, че Москва, за да осигури жизненоважните си национални интереси, всъщност може да използва насилствени методи и с това, разбира се, трябва да се съобразява“, продължава политологът. „Следователно днес Казахстан в руско-американските отношения може в известен смисъл да замени Украйна. Съединените щати разбират, че е необходимо да се държат много внимателно и внимателно с Русия и че техните претенции не са родени от нищо.
От друга страна руската страна дълго и последователно отричаше, че би могла да използва сила срещу Украйна. Това, разбира се, не се вярваше във Вашингтон. Много американски анализатори многократно отбелязват, че подобна стъпка може само да усложни перспективите за сключване на гаранции, перспективите за които станаха много мътни през последните години.
Освен това Западът много добре разбира, че гаранциите, които може да даде, не са панацея за това, че Русия няма да използва насилствени методи, вярвайки, че в случай на промени в ситуацията на световната сцена, тя може да разчита на правен документ , а не сами.
Във всеки случай Казахстан промени перспективите за настоящия кръг от преговори, който започна на 10 януари и ще приключи до края на седмицата. И днес основната дискусия се опира на още един сериозен проблем, който е свързан с намеренията и целите на руския президент Владимир Путин.
И в това отношение западните сили се оказаха на кръстопът. Те не разбират дали сега е необходимо да се среща с Путин наполовина, защото това само ще укрепи престижа му както в страната, така и извън нея.
А Казахстан току-що показа, че руският лидер има стратегически цели. Става дума за засилване на влиянието на Русия в постсъветското пространство. И Западът, разбира се, не би искал да помогне на Путин в това.
Тъй като преговорите са отчасти обвързани с целите на Путин за неговото политическо бъдеще и място в историята, Съединените щати са в загуба. Те не знаят как да се държат по тези въпроси. Дали е необходимо да се противодейства или да се затваря очите за това. Във всеки случай това добавя несигурност към ситуацията. Западът все още не е измислил стратегията на поведението на руския лидер, което несъмнено е фактор за парализата на ефективността на преговорите в Женева.
bbabo.Net