Наблюдението е извършено от учени от Асоциацията на университетите за космически изследвания. Те отбелязват, че наличието на вода извън постоянно засенчените зони ще ни позволи да разберем произхода й на Луната.

Новите измервания на изследователите позволиха да се картографира разпределението на водата в района на кратера Moretus, което показва как водното съдържание се е променило в зависимост от температурата и географската ширина: колкото по-близо до полюса и по-ниска е температурата, толкова повече вода.

Водата на Луната представлява интерес, защото позволява на учените да изучават процеси, които се случват не само на Луната, но и на други безвъздушни тела, каза Кейси Хонибол, изследовател в Центъра за космически полети на НАСА в Грийнбелт и водещ автор на изследването. Тя отбелязва възможността за преработка на водата за освобождаване на кислород или производство на ракетно гориво.

СОФИЯ направи измервания с инструмента FORCAST, който е инфрачервена камера, оптимизирана за изучаване на планетоподобни обекти. След наслагване на получените данни върху триизмерна карта на повърхността на Луната, учените успяха да визуализират разпределението на водата в детайли.

SOFIA е в състояние да прави разлика между водни и хидроксилни молекули, за разлика от наземните телескопи. На Луната има повече хидроксил, той се образува в резултат на взаимодействието на слънчевия вятър и лунната почва.

Изследователите казаха, че водата се образува от хидроксил, когато повърхността на луната се нагрява по време на падането на микрометеорити. Повечето от тази вода се изпарява в космоса, но част остава в лунните скали.

През април НАСА и Германският въздушно-космически център обявиха, че ще затворят проекта SOFIA през септември. Организациите цитираха високи оперативни разходи и ниска научна продукция.

bbabo.Net