Сред всички звезди в небето Бетелгейзе представлява специална мистерия за астрономите. Една от многото му тайни е високата скорост на въртене, която е несъизмерима за звезда свръхгигант. Ако го преместим в позицията, където е Слънцето, тогава видимият слой, фотосферата, ще покрие орбитата на Юпитер и ще се движи със скорост от 5 km/s. Нови изследвания намекват, че това се дължи не толкова на скоростта на въртене, а на интензивното "кипене" на повърхността на звездата, което погрешно се тълкува като бързо въртене.
Това е една от първите звезди, които любителите на астрономията забелязват в небето. Бетелгейзе се разпознава по характерното си червеникаво сияние в горния ляв ъгъл на съзвездието Орион. Той е лесен за откриване и идентифициране, а също така може да служи като ориентир за ориентация в нощното небе. Известно е, че звездите са големи обекти, но Бетелгейзе издига тази характеристика на ново ниво с гигантския си размер: диаметърът му е 1,2 милиарда километра, което е около 2000 пъти диаметъра на Слънцето. Обикновено се очаква звездите с такъв размер да се въртят бавно, но наблюденията показват висока скорост на въртене, по-висока от очакваната за звезда на този етап от еволюцията.
За измерване на скоростта на въртене на Betelgeuse е използван мощен радиоинтерферометър - Atacama Large Millimeter Array. Тази система се състои от 66 антени, които комбинират своите сигнали, за да произвеждат по-точни данни. Използвайки ALMA, астрономите заключиха, че едното полукълбо на звездата се приближава, докато другото се отдалечава, причинявайки скорост на въртене, оценена на 5 km/s. Беше естествено да се предположи, че ако Бетелгейзе беше сфера, тогава това би било логично заключение. Повърхността му обаче е несферична.
Както всички звезди, конвекцията е важен процес във фотосферата, който носи топлина от вътрешността на звездата. В случая на Бетелгейзе конвекционните клетки са с гигантски размери, понякога достигащи размера на земната орбита. Тези клетки се издигат и падат със скорост около 30 km/s, което е по-бързо от скоростта, с която Земята се движи около Слънцето в космоса.
Д-р Джинг-Джие Ма от Института по астрофизика Макс Планк изложи хипотеза, която може да даде обяснение за мистериозната скорост на въртене на Бетелгейзе. Според неговата теория диполярната карта на скоростта, използвана преди това за определяне на приближаващите и отдалечаващите се полукълба, може действително да записва конвекционни клетки, издигащи се от едната страна на звездата и потъващи от другата. Ограничената разделителна способност на ALMA не позволява тези клетки да бъдат ясно диференцирани, което води до погрешно тълкуване на наблюдаваните скорости на въртене. Това ново разбиране поставя под въпрос предишните идеи за Бетелгейзе и отваря възможността за по-нататъшно изследване на процесите на конвекция в тази звезда.
За да провери тази хипотеза, екип от астрономи разработи нова техника за обработка на данни и получи синтетични данни с висока разделителна способност. В 90% от случаите движението на конвекционните клетки не е отчетливо и може да се възприеме като висока скорост на въртене. Ще са необходими допълнителни наблюдения, за да се проучи по-задълбочено тази възможност, но това изисква по-прецизни инструменти. За целта през 2022 г. вече са извършени наблюдения с по-висока разделителна способност, а получените данни сега се анализират. Въпреки това се надяваме, че тези данни ще помогнат за разкриването на още повече подробности за природата и характеристиките на Betelgeuse.
bbabo.Net