Сифелани Цико Агрич, редактор на околната среда и иновациите
Глобалните държави трябва да предприемат спешни стъпки за инвестиране на повече финансов, човешки и политически капитал, за да спасят влажните зони по света от изчезване и да възстановят изгубените, казва висш служител на Програмата на ООН за околната среда (UNEP).
„Здравословните влажни зони – критични за смекчаването на климата, адаптирането, биоразнообразието и човешкото здраве и просперитет – са над теглото си по отношение на ползите“, каза Летисия Карвальо, главен координатор за морски и сладководни води в Програмата на ООН за околна среда (UNEP).
Карвальо направи коментарите по повод отбелязването на Световния ден на влажните зони, който се пада на 2 февруари.
Честванията, каза тя, послужиха като спешен призив за действие и инвестиране на финансов, човешки и политически капитал, за да се спасят влажните зони по света от пълно изчезване - и да се възстановят тези, които са били загубени.
Тази година, за първи път, откакто е създаден с Рамсарската конвенция за влажните зони през 1972 г., Световният ден на влажните зони се отбелязва като международен ден на Организацията на обединените нации
UNEP отбеляза, че влажните зони, които включват блата и торфища, са невъзпетните герои на климатичната криза.
„Те съхраняват повече въглерод от всяка друга екосистема, като само торфищата съхраняват два пъти повече от всички гори в света. Вътрешните влажни зони също поглъщат излишната вода и помагат за предотвратяване на наводнения и суша, които се смятат за критични за подпомагане на общностите да се адаптират към променящия се климат“, каза агенцията на ООН за околната среда.
Карвальо каза, че опазването на влажните зони е приоритет за UNEP и специален фокус на Десетилетието на ООН за възстановяване на екосистемите, глобален тласък за защита и съживяване на природния свят.
„Окуражаващо е, че има все по-голямо признание на влажните зони като безценно, но пренебрегвано решение, базирано на природата“, каза тя. „COP 26 започна да осветява ролята на финансите и политическата воля. Повече от двете трябва да бъдат насочени към влажните зони, залегнали в национално определения принос на страните и по-добре интегрирани в плановете за развитие.
На 2 февруари Зимбабве се присъедини към останалия свят, за да отбележи Световния ден на влажните зони под темата: „Действие за влажните зони за хората и природата“.
Бързата урбанизация и други човешки дейности продължават да бъдат огромна заплаха за крехките екосистеми на страната.
Експерти по околна среда казват, че развитието на влажните зони продължава неотслабващо поради пропуски в законодателството, административни недостатъци в местните власти и липса на подходящо сътрудничество между министерствата на околната среда, местното самоуправление, земите, Агенцията за управление на околната среда и местните власти за наблюдение на състоянието на влажните зони, водещи до непроцедурно развитие на влажни зони.
Въпреки проблемите, Зимбабве направи огромни крачки за подобряване на ефективното управление на влажните зони.
Страната е разработила Национален генерален план за влажните зони – който съдържа карти на всички влажни зони в страната, Национална политика за влажните зони за насочване на управлението на екосистемите и Национални насоки за управление на влажните зони в подкрепа на вземането на екологично разумни решения за развитие.
Те включват Monavale Vlei, Cleveland Dam, Mana Pools, Lake Chivero, Driefontein Grasslands, Chinhoyi Caves и Националния парк Victoria Falls.
Влажните зони на Монавале Влей, езерото Чиверо и водопада Виктория някога бяха на ръба на пълно унищожаване чрез бърза урбанизация, но интензивното лобиране спаси крехките екосистеми.
Зимбабве разполага с разнообразие от влажни зони, които включват заливни равнини, тигани, блата, дамбо/влеи и изкуствени заграждения, които покриват 34,96 процента (13,65 милиона хектара) от общата площ на страната.
Според Агенцията за управление на околната среда (EMA), 17,63 процента от влажните зони са в девствено състояние, докато 55,65 процента са умерено деградирали и 26,72 процента са силно влошени.
EMA приписва загубата и унищожаването на влажните зони на инфраструктурното развитие, селското стопанство, дренажите, инвазивните чужди видове, обезлесяването, минното дело, изхвърлянето на твърди и течни отпадъци, отклоняването на сладка вода, както и изменението на климата.
Влажните зони изчезват 3 пъти по-бързо от горите и са най-застрашената екосистема на Земята.
Само за 50 години - от 1970 г. - 35% от влажните зони в света са се изпарили, според UNEP.
bbabo.Net