Bbabo NET

Общество Новини

Мародери изпълват арабския свят с твърдения: „Това е от милостта на моя Господ“

Преди НЯКОЛКО дни прочетох история, която отразява реалността в повечето арабски нации. Историята беше за мъж, който току-що получил заплатата си и се връщаше при семейството си в претъпкан автобус. Докато бил в автобуса, джебчия успял да открадне заплатата от джоба му.

Когато мъжът щял да плати билета за автобуса, той разбрал, че няма пари в джоба си. След това кондукторът на автобуса го смъмри, че се е качил в автобуса без пари, за да плати билета.

Това беше, когато ревността връхлетя крадеца и той каза: „Братче, аз ще платя билета на този човек“. Мъжът се усмихнал и казал на крадеца: „Бог да те благослови и много хора като теб, сър“. Пътниците също похвалиха крадеца за морала и съвестта му.

Този тип крадци присъстват в повечето официални институции в арабския свят. Всъщност те са във възход. Наистина, много от тях са достигнали най-високите звания и все още са притежатели на чест, подаръци и услуги и получават признателност и благодарност.

Ето какво пише палестинският автор Гасан Канафани в един от романите си – „Откраднат ти хляба и след това ти дават част от него. След това ви нареждат да им благодарите за тяхната щедрост”.

Тези хора не се различават от крадеца на автобус. Много са тези, които излизат при хората, хвалят се с постиженията, които са основно от същността на работата им, за които получават заплати, докато броят на бедните продължава да расте заради тези, които ги ограбват, унижават и тласкат към по-голяма нужда, глад и лишения.

В Ирак последните официални данни разкриха, че около 500 милиарда долара са били разграбени през периода от 2003 до 2020 г., а грабителите са избягали в чужбина. В същото време процентът на бедните достигна над 40 процента. Това се случва в страна, която се счита за една от най-богатите на петролни запаси и други природни ресурси. Иракските власти разкриха, че 6000 фалшиви проекта на стойност 178 милиарда долара са били реализирани от последователни правителства за период от 17 години.

В Ливан ситуацията не е много по-различна. По-скоро може да се каже, че корупцията е широко разпространена. Това е така, защото всичко се основава на сектантска и политическа система от квоти. Много доклади са публикувани по целия свят относно факта, че около 380 милиарда долара са били разграбени от ливански служители. В крайна сметка премиерът Наджиб Микати излезе да помоли хората да „понесат малко от това“. Състоянието на този човек възлиза на 3,3 милиарда долара, по-голямата част от които идват от неговата „умелост“ в придобиването на публични пари. Странно е, че преговаря сам със себе си, за да поднови договора на една от услугите, които е монополизирал.

Има някои арабски страни, в които служители плячкосват милиарди долари и ги прехвърлят в чужбина. В Кувейт не е известно колко публични пари са били разграбени. Имаме някои, които се възползваха от иракското нахлуване в страната и заграбиха пари от суверенните портфейли, чието управление те контролираха от чужбина. По това беше известно като „кражбата на епохата“. За да избягат от отговорност, те се отказаха от кувейтското си гражданство и получиха гражданството на страните, където се радват на парите, които ограбиха, без никаква отчетност или надзор, и където не са преследвани.

Кражбата на публични пари е стар обичай в арабския свят. Някои го смятат за „осъзнато“ дело и рядко се намира чиновник, който да не се „разхвърля“ или да не помага на корумпирани хора и да подкрепя корупцията. Едно от странните неща е, че всички, които са плячкосали от обществени пари, обикновено поставят табела на бюрата си със стиха на Корана – „Това е от милостта на моя Господ“.

Един от тях беше казал, че Сатана протестира срещу него и каза: „Много съм ядосан на този човек, помогнах му в грабежа, но той не ми благодари”.

Тези хора и други подкупват охраната да открадне цялото грозде, оставяйки само няколко зърна за хората и след това искат да им благодарят за щедростта.

Докато арабите вярват, че публичните пари са насипни пари, грабежите ще продължат и повече служители ще се научат да крадат.

Следователно тези държави ще съществуват само когато крадците бъдат подведени под отговорност и отведени в затворите, вместо да бъдат похвалени, че са платили билета за автобуса с парите, откраднати от жертвата в същия автобус.

Мародери изпълват арабския свят с твърдения: „Това е от милостта на моя Господ“