Констатацията на Азиатската банка за развитие (ADB), че съотношението търговия към БВП на Пакистан е сред най-ниските в света, само поставя това, което вече беше известно в по-широка перспектива. Неговият доклад „Икономика и търговия на Пакистан в ерата на глобалните вериги на стойността“ го определя на 30 процента и също така посочва, че той е много по-нисък от страни със сравним БВП като Филипините, Виетнам, Холандия и т.н. Всичко това само доказва, че всички видове усилия на последователни администрации да вдъхнат свеж живот на износа се оказаха неуспешни. Ето защо потенциалният възход, идентифициран от Банката, че лошата позиция също оставя много място за подобрение, може да е малко неуместен в нашия конкретен случай.
Посочва и основните проблеми. През всичките тези години и въпреки толкова много опити за добавяне на стойност към експортната кошница, основният експортен пазар никога не е бил наистина диверсифициран извън САЩ, Европа и Китай. Освен това, което е по-зловещо, икономиката на Пакистан остава една от най-малко отворените в света. И единият проблем обяснява другия. Защото няма начин да се интегрира в модерната, глобализирана ера, когато местната бюрокрация е самото определение за неефективност и некомпетентност и също се огъва назад, за да поддържа напредъка възможно най-бавен. Много администрации опитаха късмета си с бюрократични реформи, но нито една от тях не е постигнала никакъв успех.
Също така говори много за демократичните диспенсации, че последният път, когато бяха положени сериозни усилия за създаване на нови търговски пазари, беше когато генерал Мушараф беше на власт. Тъй като министърът на търговията от онези дни е и настоящият специален съветник на министър-председателя по търговията, човек би си помислил, че той щеше да даде същата идея на настоящото правителство. По един или друг начин обаче правителството ще трябва да подобри търговските приходи. Единствената друга възможност е да разчитате безкрайно на дълга; но това в края на деня ще свие икономиката и ще доведе до още по-ниско съотношение на търговия към БВП. Също така почти стигнахме до края на пътя, що се отнася до новия дълг, защото всеки път предходните условия стават все по-непоносими.
Износът трябва да бъде водещ, но засега нямаме дори работещ план, което би трябвало да тревожи вземащите решения в Исламабад. *
bbabo.Net