Преди САЩ да затънат твърде много в Украйна, историята предлага предупредителна бележка за администрацията на Байдън и нацията. На 7 август 1964 г. Конгресът прие само с два гласа против резолюцията на Тонкинския залив, която изпрати американците на дълга десетилетие война, която ще загуби във Виетнам заради атаки на северновиетнамски PT лодки срещу два американски разрушителя, които никога не се състояха.
На 12 септември 2001 г. НАТО се позова на член 5 за единствения път в историята си, което означава, че атака срещу един се счита за атака срещу всички и влезе във война в Афганистан, за да изправи Осама бин Ладен пред правосъдието. Осама избяга; мисията се измести към „изграждане на нация“; и двадесет години по-късно организираното от САЩ изтегляне беше провал.
На 19 март 2011 г., като САЩ водят отзад, коалиция от няколко държави, водена от НАТО, започна бомбардировките над Либия, за да изпълни резолюция на Съвета за сигурност на ООН за защита на либийските цивилни. Имаше известно съмнение относно опасността, която Мурамар Кадафи представлява за жителите на Бенгази. Но бомбардировката доведе до смъртта на Кадафи и продължаваща гражданска война.
Всяко от тези бедствия възниква поради сходни причини: неуспехи в познанието и разбирането на конфликтите, в които САЩ влизат или започват.
Тъй като кризата в Украйна продължава с Русия, натрупваща повече от 100 000 войници на тази граница, САЩ повтарят ли тази история на действие с недостатъчно познания и разбиране за минали и настоящи условия в Украйна? Или, заедно с НАТО, отговаря отчасти на бездействието, когато Русия анексира Крим през март 2014 г.?
Президентът Джо Байдън не приема или изглежда не разбира оплакванията на руския президент Владимир Путин към САЩ и неговите преговорни позиции за предотвратяване на по-нататъшно разширяване на НАТО и връщане към рамката за сигурност в Европа от 1997 г. САЩ и НАТО са категорични, че политиката на отворени врати на алианса не подлежи на договаряне. А стратегията на Вашингтон за преговори за отхвърляне или игнориране на предложенията на Русия залага, че преговорите за ракетни ограничения на военните учения в Европа могат да разрешат украинската криза: не е умен залог.
Байдън и президентът на Украйна Владимир Зеленски категорично изразиха несъгласие относно „неизбежността“ на руска военна атака и относно размера на военната и финансова помощ, която Вашингтон предоставя. САЩ задържат нападателните военни системи за Украйна, които биха могли да нарушат руско нападение и по-голяма финансова подкрепа за укрепване на икономика, сериозно отслабена от кризата.
Зеленски е също толкова силен в отхвърлянето си на незабавна руска инвазия, умолявайки Байдън да смекчи „истеричната“ реторика, която според него подкопава обществения морал. Същевременно Зеленски се оплаква, че ако ситуацията е толкова критична, защо Вашингтон е толкова пестелив при предоставянето на оръжие и портфейл? Може би доставката на Германия от 5000 шлема ще обърне хода на битката, въпреки че те бяха поискани от Украйна.
И все пак, предвид тези противоречия, изглежда разумно да се чудим на чия страна е Украйна.
Ако НАТО действа, за да предотврати повторение на 2014 г., достатъчно справедливо. Но колко дълго ще издържи единството на НАТО срещу съгласувания руски натиск? За да действа, НАТО се нуждае от „консенсус“, което означава, че всички тридесет членове трябва да се съгласят. Човек може да провали всяко предложение.
Като се има предвид зависимостта от руския газ — Европа получава около 40% от нуждите си от Русия — и стимулите за отваряне на газопровода „Северен поток 2“, Германия има основателни причини да смекчи позицията си спрямо Украйна. Унгарският Виктор Орбан, чието име не е известно и който е приятелски настроен към Русия, се срещна с президента Путин в Москва миналата седмица. Как би могъл Орбан да гласува, ако НАТО реши да предприеме някаква форма на решителни действия?
Дали кризата в Украйна ще избухне в конфликт или ще стигне до дипломатическо решение, засега е неизвестно, освен може би за президента Путин. Но ако погледнем десетилетие назад, би ли изглеждало безотговорно, ако не и изоставено да се запитаме какво, ако нещо можеше да се направи по различен начин, за да се предотврати евентуален катастрофален резултат? Това прави ли се?
Рекордът на САЩ, отбелязан по-горе, не е за завиждане. Да, по време на кубинската ракетна криза от 1962 г. Америка принуди Съветския съюз да извади оръжията си от Куба. Но Украйна не е Куба.
Критичен въпрос тогава: имат ли САЩ достатъчно стратегическо разбиране и преценка за обстоятелствата в Украйна, за да разрешат тази криза без ескалация? И неуспехът да се вземат предвид исканията на Путин и противоположните оценки на Байдън и Зеленски е еквивалентен на война за несъществуващ казус на войната? Евентуално. По този начин, тъй като ужасната присъда доведе до тези исторически гафове, може ли президентът да стане Линдън Бейнс Джордж У. Барак Байдън заради Украйна?
Писателят е старши съветник в Атлантическия съвет на Вашингтон, окръг Колумбия и публикуван автор
bbabo.Net