Румъния е на трето място в Европейския съюз по отношение на процента на младите хора, изложени на риск от бедност или социално изключване, един от всеки четирима млади румънци на възраст между 25 и 29 години има месечен доход под 1500 RON, а 1,2 милиона имат са напуснали страната през последните 10 години, разкрива проучване, стартирано в сряда от Румънското академично общество и Асоциацията за активно развитие, в партньорство с IRES – Румънския институт за оценка и стратегия, с подкрепата на Комисията за младежта и спорта на Камарата на депутатите.

Проучването „Предизвикателствата пред младите хора в Румъния. Анализ и препоръки” беше представена в Двореца на парламента от Константин-Александру Манда, координатор на застъпничеството в Академичното дружество на Румъния, и социологът Антонио Амуза и беше проведена върху извадка от 814 млади хора на възраст между 18 и 29 години.

„Ние го наричаме барометър, всъщност е проучване на общественото мнение, само че е нещо по-сложно от това. Ние не просто проучвахме мненията на младите хора в Румъния, ние се интересувахме от техните нужди и очаквания, така че някак си ги направихме партньори в този подход и сме щастливи да пренесем техния глас напред в парламентарната комисия,” Антонио Амуза казах.

Той се обяви за „изненадан“ от факта, че „само“ 35% от румънците казват, че нещата вървят в добра посока, а останалите 65% смятат, че нещата „не са съвсем така“.

Социологът допълни, че армията, Европейският съюз, НАТО, университетската и научната среда са на първо място в класацията за доверие на младите хора в обществените институции. „За съжаление системата на предуниверситетското образование е някъде по средата на тази йерархия. Университетската система е откъсната от пазара на труда“, добави Амуза.

Сред проблемите, докладвани от младите хора, е повишаването на цените, един от сериозните проблеми на страната, отпадане от училище, проблеми, свързани с околната среда или климата.

Ако парламентарните избори бяха следващата неделя, 82% от анкетираните заявяват, че биха участвали.

„Това е много висок процент и всеки път, когато го изследваме през последните 5, 10, 15 години, виждаме някои много ниски проценти в действителното участие във вота. Ако не става въпрос за президентски избори, повече от 35% няма като присъствие на вота. Няма такова гражданско образование, каквото ни се иска”, посочи социологът.

Проучването разкрива още, че 42% от интервюираните младежи са съгласни с въвеждането на правото на глас от 16-годишна възраст.

От друга страна, има значителен процент млади румънци, които все още живеят с родителите си или споделят жилищното пространство с други хора.

„Много малко от младите румънци наемат студентско общежитие, което ни кара да се чудим какви са условията за липса на достъп до тези услуги. Изводите биха били два, от моя гледна точка. Доколко наистина можем да изчислим каква е цената на образованието. Мисля, че на ниво тази комисия поне, а със сигурност и по-нататък, гражданското общество, НПО и т.н., могат да помислят до каква степен може да се изгради контролен панел. Второто заключение е препоръка – да се следи до каква степен има професионално проследяване до каква степен младите хора в Румъния, които са получили образование в определена област, в крайна сметка работят в тази област.

Константин-Александру Манда уточни, че анализът е разделен на четири нива: стандарт на живот и начин на живот, образование и професионално обучение, жилищно настаняване, гражданско и политическо участие – и препоръки.

Проучването отчита масовата емиграция на млади хора на възраст между 15 и 29 години – 1,2 милиона през последните 10 години, липсата на доверие в политическата среда, както и възприятието за грешна посока за Румъния.

„Барометърът показва, че имаме липса на доверие в политическата среда. Все още наблюдаваме, че въпреки че младите хора в Румъния нямат доверие в управляващите институции на румънската държава, те имат голямо доверие в ЕС и НАТО, много доверие в международното сътрудничество и организациите за евроатлантическа интеграция. Ако разгледаме четирите измерения на анализа, ще забележим, че по отношение на жизнения стандарт Румъния е на трето място в ЕС по процент на младите хора, изложени на риск от бедност или социално изключване. Практически 574 000 млади хора в Румъния, според INS, един на всеки трима млади румънци на възраст между 15 и 29 години са изложени на риск от бедност или социално изключване, което ни нарежда на трето място в ЕС в това отношение. И ако погледнем потенциалните причини, ще забележим, че сме на второ място в ЕС, когато става дума за неравенства в доходите“, обясни Манда, според Agerpres.

bbabo.Net