Саудитска Арабия (bbabo.net), - Еман Квота, родом от Джеда, написа „Булката на морето“, за да изследва проблемите на бикултурната идентичност, семейните драми и обществения натиск, който е изпитала

ДАМАМ: Докато Еман Квота израства на западния бряг на Саудитска Арабия през 90-те години на миналия век, дъщеря на баща на Хиджази и майка на американка, тя копнее да чете романи, които изследват сложността на живота на едно саудитско-американско момиче като нея беше изправен пред.

Тъй като не можа да намери истории за проблемите на идентичността, обществения натиск и семейните драми, с които е била запозната, тя реши да напише сама.

„Написах роман, който е толкова саудитско-американски, колкото мога да го направя“, каза тя за bbabo.net. „Книгата ми е за градските саудитци в Джеда. Толкова е специфично и има толкова много други саудитски преживявания, не искам хората да мислят, че се опитвам да представлявам всички саудитци."

Историята, която започва през 70-те години на миналия век, е семейна сага, обхващаща четири десетилетия и два континента. Това е многоизмерна любовна история, разположена на отличителен, винаги присъстващ политически фон, който е дълбок и мистериозен като мътното море.

Млада саудитска двойка, които са братовчеди, се женят и се местят в Кливланд, Охайо, за да учат. Малко след като дъщеря им Ханади се ражда, бракът приключва. Името на майката е Саида, което на арабски означава „щастлива“, но е много тъжна. Тя сменя името си, отвлича дъщеря си и решава да се „скрие“ в САЩ.

Бащата Муниер, който е журналист, се връща сам в Саудитска Арабия. Години по-късно Ханади, която също носи името Хана, бяга от майка си. Пътуването й взема изненадващ обрат и тя се озовава в Саудитска Арабия, макар и не при обстоятелства, които може да си представим.

Във всяка глава и място има препратка към водно тяло, което изглежда умишлено. За да напише саудитско-американски роман, Квота каза, че е трябвало да създаде своя собствена литературна традиция.

„Взех малки откъси от истински саудитски клюки и след това ги превърнах в роман“, каза тя. „Той беше вдъхновен от истинска история на семеен приятел, но аз я написах, защото исках да изследвам други теми и имах въпроси за това какво би било да преживееш семейно отвличане.

„Това не е предназначено да представя опит на някой конкретен човек или семейството, а просто този вид сливане на различни неща и мисля, че това, че е роман, ме освободи да създам измислено семейство, но семейство, което не съм виждал преди в романите — саудитско семейство.

„Семейството на баща ми е много голямо и винаги се случваше толкова много драма – този човек не говори с този човек. Имах чувството, че това е наистина страхотно платно, върху което можеш да нарисуваш роман и исках да видя такъв вид семейство в една история."

Като саудитски американец, четящ книгата, бях поразен от това как разказът наистина изглеждаше напомнящ фрагментираните истории, които чух в младостта си; изглеждаше едновременно познато и чуждо. В своите 312 страници той рисува интимен портрет на саудитско-американско семейство, което е разделено на океани - в буквален и преносен смисъл.

Квота сега живее в САЩ и е майка на собствените си многорасови деца. Животът й е свят далеч от дома на детството, но тя каза, че все още се свързва с него.

Книгата наскоро беше преведена на арабски. Това е езикът на баща й, но тя вече не го използва редовно. За да осигури точност по време на процеса на превод, тя потърси помощ от баща си, който все още живее в Джеда.

„Минах през саудитската образователна система, така че прочетох литературата, която ни преподаваха там, но повечето книги, които прочетох, бяха на английски“, каза тя. „Честно казано, не съм голям читател на арабски романи.

„Обикновено, когато една книга бъде преведена, писателят няма нищо общо с това. Но попитах дали мога да участвам, защото издателят беше ливанец и исках да се уверя, че диалектът Хиджази е запазен на арабски.

„Като двуезичен говорител, вие винаги мислите на два езика, така че правех това. Това, което се случи, беше, че баща ми ми помогна. Опитахме се да вземем неща, които не ни звучат хиджази, и променихме това."

Романът включва потенциално противоречив обрат, който първоначално притесни Квота, когато обмисля превода на арабски, но тя смята, че читателите са готови за него.

„По отношение на съдържанието на книгата, мисля, че саудитските читатели, предполагам, са по-отворени към различни гледни точки, отколкото хората си мислят, че са“, каза тя.„Не се притеснявам, че читателите ще бъдат обидени от нещо в книгата. Книгата има за цел да покаже преживяванията на едно семейство, но също така да говори за тайни и истини, а това са теми, с които саудитските художници се занимават дълго време.

„Надявам се, че ще видим саудитски романи, които разглеждат случващото се в страната сега, но в книгата си имах чувството, че мога най-честно да напиша за това, което бях преживяла във времето, когато наблюдавах саудитското общество“, каза тя. „Книгата е за начина, по който нещата са били преди.“

bbabo.Net