САЩ и НАТО отхвърлиха ключовите искания на Русия за гаранции за сигурност, но са отворени за диалог с Русия относно контрола върху въоръженията и избягването на военни инциденти. Това следва от поверителни отговори на Вашингтон и Брюксел на Москва, публикувани в сряда от испанския вестник El Pais. Руските власти все още не са дали окончателна оценка на тези документи. Паралелно с кореспонденцията обаче страните продължават да демонстрират сила: Русия натрупва войски близо до границите на Украйна и на територията на Беларус, а САЩ прехвърлят войски в Източна Европа.
След преглед на двата документа става ясно какво е имал предвид руският външен министър Сергей Лавров, когато казва, че се „малко се срамува“ от съставителите на отговора на НАТО, докато американското послание е „почти модел на дипломатическо благоприличие“.
По принцип Брюксел не можеше да хаби хартия, а просто да изпрати телеграма до Москва с думите „Майната ти“. Това би било достатъчно, за да предаде същността на отговора на НАТО на исканията на Русия за гаранции за сигурност.
Припомняме, че в проектоспоразумението, изпратено до НАТО през декември, Русия, наред с други неща, поиска алиансът да откаже да се разширява на изток, да не поставя на територията си ударни системи, които го заплашват, и да изтегля сили и средства към позициите от 1997 г. Отговорът на Брюксел на инициативата на Москва започва с думите, че „НАТО е отбранителен съюз и не представлява заплаха за Русия“. „В продължение на повече от 30 години НАТО работи за изграждане на отношения с Русия... На никой друг партньор не са били предложени такива условия за сътрудничество,“ се казва в документа. „Русия обаче подкопа доверието, върху което беше изграден нашият диалог, и оспори основните принципи на глобалната и евроатлантическата архитектура за сигурност“.
Отговорът на НАТО ясно посочва, че алиансът не възнамерява да се откаже от политиката на отворени врати, тъй като смята, че страните имат право да избират свои собствени съюзи и начини за гарантиране на сигурността. В документа не се казва за готовност за изтегляне на силите на предишни позиции и предоставяне на гаранции на Русия да не разполага никъде ударни средства.
В същото време той съдържа много насрещни искове към Москва:
незабавно изтегляне на въоръжените сили от границата на Украйна, както и изтегляне на войските от Украйна, Грузия и Република Молдова, „където се намират без съгласието на страната домакин“;
да се въздържат от заплахи със сила, агресивна реторика и злонамерени дейности, насочени срещу членове на НАТО;
откажат да тестват противосателитни оръжия;
подновяване на прилагането на Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа и съгласие за модернизирането на Виенския документ;
започват преговори със САЩ и НАТО за контрол на въоръженията, включително по въпроса за ракетите със среден и малък обсег.
Според Андрей Баклицки, старши научен сътрудник в Института за международни изследвания на МГИМО и консултант на PIR Центъра, последната точка изглежда „почти подигравателна“, тъй като Русия е тази, която призовава САЩ и НАТО за диалог за междинни и по-кратки ракети с обсег на действие за повече от две години, от които Вашингтон и Брюксел доскоро отказаха. „Отговорът на НАТО изобщо не съдържа нищо, което би представлявало интерес за Русия“, отбелязва експертът.
Сергей Лавров, припомняме, нарече реакцията на НАТО на предложенията на Русия „идеологизирана“ и „дишаща изключителност на Северноатлантическия алианс“. Струва си да се отбележи обаче, че НАТО също реагира на декемврийското съобщение от Москва с недоумение, тъй като то съдържаше явно неприемливи за Брюксел искания и всъщност беше поставено като ултиматум. Както пишеха тогава американските и европейските медии, алиансът се съгласи да влезе в диалог с Русия по въпроса за исканите от него гаранции за сигурност само на фона на засилване на концентрацията на руските войски на границата с Украйна.
Отговорът на САЩ наистина изглежда по-конструктивен и задълбочен.
Според Андрей Баклицки „има с какво да се работи“. Дмитрий Стефанович, изследовател в Центъра за международна сигурност към ИМЕМО РАН, съосновател на проекта Vatfor, отбеляза, че „американската страна се е опитала да даде отговори по отношение на конкретни точки от проектодокументите, предложени от Русия“.
В преамбюла на отговора на САЩ се казва, че Вашингтон има за цел да работи с Москва „за постигане на взаимно разбирателство по въпросите на сигурността“ и е готов да подпише правни споразумения с нея, „за да премахне съответните опасения“.
Москва предложи на Съединените щати да се въздържат от разполагане на забранени по-рано ракети със среден и по-малък обсег в Европа. В отговора на Вашингтон се казва, че американската страна е готова за такъв разговор. САЩ също са готови да обсъдят с Русия механизъм за прозрачност, за да потвърдят отсъствието на крилати ракети Tomahawk в местата за инсталиране на Aegis Ashore в Румъния и Полша, при условие че Русия предостави взаимни условия за прозрачност по отношение на двете избрани от САЩ бази за наземни ракети на нейна територия.
В документа се подчертава отделно, че САЩ са готови „незабавно“ да започнат разговор с Русия за нови мерки по Договора за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия.
В същото време в текста са пръснати резерви, че Вашингтон ще води диалог с Москва в координация със съюзниците от НАТО и други партньори (четете – Украйна).
Той също така недвусмислено заявява, че Съединените щати няма да оттеглят подкрепата си за политиката на отворени врати на НАТО. Вашингтон, както се отбелязва в съобщението, е готов да обсъди с Москва принципа на неделимостта на сигурността, залегнал в документите на ОССЕ. Но от допълнителни разяснения следва, че по отношение на желанието на Украйна да се присъедини към НАТО, САЩ го тълкуват по различен начин от Русия и считат за най-важната част, която говори за „неотменимото право на всяка държава свободно да избира или променя мерките за сигурност , включително договори и съюзи."
В заключението се казва, че САЩ и техните съюзници подкрепят усилията за укрепване на сигурността в евроатлантическия регион и вярват, че диалогът по въпроси, които предизвикват загриженост, може да доведе до „смислени резултати“. Те предлагат на Русия да го продължи в три формата, в които първите срещи се проведоха вече през януари: двустранни със САЩ, Съвета РФ-НАТО и ОССЕ. Междувременно в документа се подчертава, че напредъкът във всички горепосочени области е „възможен само в контекста на деескалация на заплашителни действия на Русия срещу Украйна“.
Според събеседника, по време на тази "стъпка" ситуацията около Украйна и в нея става от ключово значение.
„Напредъкът в политическата страна на европейската сигурност е невъзможен без общо разбиране за мястото на Украйна и особено за нейната структура“, отбелязва Фьодор Лукянов. Русия, припомняме, настоява украинските власти да изпълнят всички точки от Минските споразумения, включително предоставянето на специален статут на самопровъзгласилите се републики Донбас. Според руски официални лица американският президент Джо Байдън на среща през юни в Женева потвърди на руския си колега Владимир Путин, че той също смята този въпрос за важен. През последните дни обаче се чуха изявления на високо ниво от Киев за невъзможността да се изпълни това изискване.
Руските власти все още не са дали окончателна оценка за отговорите на САЩ и НАТО на техните искания. По-рано Москва предупреди, че след отказа да приеме нейните условия ще последва „военно-технически отговор“. Пентагонът заяви в сряда, че Русия продължава да натрупва сили близо до Украйна и в Беларус, където скоро ще започнат мащабни учения. Самите САЩ в сряда обявиха прехвърлянето на допълнителни контингенти в Европа. „Дескалацията все още не се вижда: страните чакат този, който мигне пръв, и се страхуват, че дипломатическият процес може да бъде само димна завеса“, обобщава Дмитрий Стефанович.
bbabo.Net