Месец след като контингент от руски войски пристигна в протестния Казахстан, президентът на републиката прави ответно посещение в Москва. Според Касим-Жомарт Токаев разговорите с Владимир Путин са станали най-важните за двустранните отношения през последните години. Държавната дума призовава засега да се въздържат от положителни оценки, изтъквайки редица противоречиви въпроси за Москва и Нур-Султан.

За какво говориха Путин и Токаев

Срещата между президентите на Русия и Казахстан продължи повече от три часа. След приключването му Владимир Путин се обърна към журналисти, като засегна януарските събития в Казахстан, когато страната беше изправена пред безпрецедентни вълнения. Президентът на Русия посочи ролята на контингента на ОДКБ и действията на президента Касим-Жомарт Токаев за разрешаване на кризата.

„Благодарение на твърдата позиция на президента Токаев и решителната подкрепа на Русия, всички съюзници от ОДКБ, беше възможно да се овладее ситуацията в най-кратки срокове, да се възстанови законът и да се върне мир и спокойствие в казахстанците земя“, каза Путин.

Руският лидер отбеляза и бързината, с която бяха ангажирани мироопазващите сили.

„Сега Касим-Жомарт Кемелевич прави всичко, за да гарантира, че ситуацията в страната най-накрая се нормализира“, добави Путин, подчертавайки, че казахстанското общество подкрепя курса на ръководството на страната за решаване на натрупаните проблеми.

Главата на Руската федерация обеща да продължи да подкрепя президента на Казахстан, тъй като и двете страни са „традиционно обвързани от съюзнически и добросъседски връзки“. Подкрепата ще се отнася и до военни въпроси, подчерта Путин.

„Разбира се, акцентът на разговорите беше и върху по-нататъшното укрепване на военното и военно-техническото сътрудничество. Русия ще продължи да оказва съдействие на Казахстан в обучението на военни специалисти в университетите на руското министерство на отбраната и други правоприлагащи органи“, каза той.

По време на пресконференцията Путин засегна по-прозаични аспекти на двустранните отношения. Например той отбеляза положителната динамика в търговията между Русия и Казахстан:

„Дори в контекста на продължаващата пандемия на коронавирус, двустранната търговия нараства със стабилен темп и достигна 25,6 милиарда долара миналата година.”

Президентът спомена и редовното доставяне и производство на руски ваксини Sputnik-V и Sputnik-Light в Казахстан.

В заключение руският лидер обърна внимание на факта, че позициите на страните съвпадат по повечето глобални проблеми. Москва и Нур-Султан успешно развиват интеграционното сътрудничество в рамките на ЕАЭС.

Гледната точка на Токаев

Президентът на Казахстан от своя страна изрази "сърдечна" благодарност към руския си колега за поканата и подчерта, че преговорите са били богати и интересни. Лидерът на Казахстан също благодари на Путин и партньорите от ОДКБ за подкрепата им при отблъскването на "терористичната атака" срещу страната през януари.

„Мисля, че настоящите преговори, без никакво преувеличение, бяха много важни, ако не и най-важните през последните години между Казахстан и Руската федерация“, каза президентът на Казахстан.

Политикът отбеляза "общата история и психическа близост" на двете страни, определяйки руско-казахстанското сътрудничество като "образцово".

Самите преговори, според Токаев, засегнаха почти всички аспекти на сътрудничеството между Русия и Казахстан, включително съвместното изследване на космоса и развитието на дигитализацията.

„Руската федерация играе изключително важна роля за осигуряването на стабилност и сигурност в нашия регион“, каза президентът Токаев.

Политикът изрази подкрепа за позицията на Москва по отношение на неделимостта и сигурността в евразийското пространство. Токаев също смята, че този принцип е заложен в декларацията, подписана на форума на ОССЕ в Астана през 2010 г. Ето защо е невъзможно и нерационално да изграждаме собствена система за сигурност, накърнявайки сигурността на други държави, в съвременния свят, обясни казахстанският лидер.

„Ние сме за това, че преговорите се водят не заради преговори, а за постигане на резултати. Лошият мир е по-добър от добрата кавга“, обобщи президентът на републиката.

Путин и Токаев се договориха да разширят мрежата от клонове на водещи руски университети в Казахстан. Казахстански център за международни програми подписа меморандуми за разбирателство с MSTU. N.E. Бауман, MISIS, NRNU MEPhI, МФТИ, NRU ITMO и Руския държавен университет за нефт и газ на името на I.M. Губкин.

Освен това в резултат на срещата Роскосмос се договори с Министерството на цифровото развитие, иновациите и аерокосмическата индустрия на Казахстан за обмен на данни от сензорни спътници. Общо лидерите подписаха 11 документа.

Обратно към новините |„Казахстан е наш стратегически и исторически партньор. Имаше различни възходи и падения в отношенията между двете страни. Но сега на преден план излизат редица икономически въпроси, които трябва спешно да бъдат решени. През годините изграждахме партньорства в търговско-икономическите отношения - и затова всичко това трябва да се запази, особено след неотдавнашните вълнения в Казахстан.

Това е необходимо, за да помогнем на съседите, за да не се повтарят тези бунтове“, каза Чепа.

Според политика днешната среща е знак за ангажираността на двете страни с идеята за поддържане на партньорските отношения.

„Дори и тази среща да не се състои, страните пак ще останат партньори. За щастие такива срещи се провеждат постоянно. Всичко върви както обикновено “, завърши Чепа.

Руската федерация е основната страна по отношение на дългосрочното партньорство за Казахстан. Именно с Москва Нур-Султан ще изгражда икономически, политически, социални и културни отношения, отбеляза в разговор с Москва Сергей Цеков, член на комисията по международни въпроси на Съвета на федерацията.

Обратно към новините »

Противоречията не са изчезнали

Въпреки положителния фон на срещата между двамата президенти, не бива да се правят далечни заключения относно позицията на Казахстан по редица въпроси, които тревожат Русия, Константин Затулин, първи заместник-председател на комисията на Думата по въпросите на ОНД и отношенията със сънародниците, смята. На първо място, става дума за многовекторната политика на Нур-Султан, фокусирана върху няколко регионални центъра на сила наведнъж, както и за положението на рускоезичната диаспора в страната.

„Не бих направила далечни заключения относно многовекторния подход. Те няма да кажат нищо подобно публично. Но се правят корекции във вътрешната и външната политика. Докъде ще стигнат казахстанските власти, остава да видим”, каза Затулин в интервю.

Той посочи, че Казахстан все още не е очертал ясна позиция по евразийската интеграция.

„Самият Назарбаев беше говорител на евразийската интеграция, но в същото време Казахстан действаше като „спирачна челюст“, когато ставаше дума за интеграционни инициативи – те се противопоставиха на създаването на междупарламентарна асамблея на Евразийския икономически съюз. Всички инициативи се разбиха срещу тяхното вето. Това говори за предпазливостта, която ръководството на Казахстан прояви по отношение на интеграционните процеси“, каза Затулин.

Депутатът също така подчерта, че Казахстан все още не е решил въпроса за административния натиск върху руския език в някои региони на страната, което също предизвиква безпокойство.

„На думи местните власти подчертаха необходимостта от запазване на руския език. Но в действителност имаше административно разместване. Бяха взети решения, които не се харесаха на част от рускоезичното население. Това беше направено предизвикателно, за да покаже, че Казахстан няма да стигне далеч в интеграцията. Те показват, че не искат да се „сливат“ с Русия и други държави, където се използва кирилицата“, обясни депутатът.

Затулин изрази надежда, че сега ситуацията може да започне да се променя, въпреки че все още е твърде рано да се говори за глобална ревизия от страна на Казахстан на вътрешната и външната си политика.

„Трябва да разгледаме какъв модел ще бъде разработен в страната – държавата на казахите или мултинационална държава. Това далеч не са завършени процеси. Събитията от януари сами по себе си не са достатъчни за такъв преврат в Казахстан”, завърши Затулин.

Сенатор Цеков смята, че противоречията, свързани с отношението към рускоезичното население в Казахстан, трябва рано или късно да бъдат разрешени.

„Местните елити имаха желание да напишат историята на Казахстан от нулата и да обърнат всичко: да изоставят, например, руското и съветското минало на Казахстан. Но времето минава. Върхът на Казахстан трупа опит. Те анализират грешките, допуснати преди във вътрешната политика на Казахстан“, призна Цеков.

„Русия за Казахстан е страна №1. А многовекторният подход е само нарастваща болка, характерна за страните, които наскоро са придобили независимост. Сега е очевидно, че много чуждестранни партньори на Казахстан не са били приятелски настроени към тях“, заключи сенаторът.

bbabo.Net