Мопти, Мали: Войник, ученичка, учител, войн… В кошмара на централно Мали всеки има приказка за насилие, оцеляване и загуба.
В интервюта, проведени в продължение на 18 месеца, осем души разказаха пред AFP как животът им е бил драматично оформен от този брутален конфликт в сърцето на Сахел. Централно Мали е едно от най-насилствените места в света - засушлив регион, преследван от етнически убийства, насилие между око и безмилостни атаки срещу войски, полиция или други възприемани символи на държавата.
Насилието обзема региона от 2015 г., когато проповедникът Амаду Куфа създаде екстремистка група, свързана с Ал Кайда. Набирайки по това време от собствената си група фулани, известна още като Пеул, движението му подхранваше подозрения срещу общността на полуномадските пастири. Беше запалено етническо барутно буре.
„Бях убеден, че тези хора, които наричат екстремисти, изпитват повече уважение към хората, отколкото към армията“, каза Билал, 37 г., бамбара.
Той се присъединил към бойците, тъй като не можел да свързва двата края, като продава риба. Осемте бяха интервюирани в столицата Бамако, нестабилния централен град Мопти или град Севаре.
Техните имена са променени от АФП за тяхна защита. Централен Мали е място на много етноси и търканията, особено по сушата, са често срещани.
Тези древни антагонизми избухнаха, когато се появи групата на Куфа. Днес регионът е обхванат от горски пожар от омраза и недоверие. Близо 200 000 души са напуснали домовете си, а хиляди са убити.
Изглежда, че никой не е пощаден - както Рокия, жена на около 50 години от номадската етническа група Бозо, знае твърде добре. Семейството й от рибари беше спряно от екстремисти на брега на река Нигер през 2018 г. Съпругът й Ба, братята й Амаду и Синбарма и синовете й Махамат и Ласана бяха отведени.
„Не спя, животът вече няма смисъл. Нещата могат да продължат или да спрат, за мен няма значение“, каза тя.
Някои етнически групи са сформирали така наречените сили за самозащита, като Дан Нан Амбасагу, възникнали в рамките на традиционната общност на ловци на догони.
Когато екстремисти пристигнали в селото на Жорж, той се присъединил към милиция догони.
„Като най-големият бях наследил защитни амулети и ловната пушка на баща ми. Отговорността падна на мен, трябваше да отида и да се бия”, разказва 40-годишният бивш милиционер.
Дан Нан Амбасагу е обвинен от НПО и ООН в извършване на кланета в селата на Фулани, твърдение, което той отрича.
Силите са официално разпуснати, но остават активни. Четиринадесетгодишната ученичка от Фулани Фатумата оцеля при нападение срещу селото си, защото, каза тя, след стрелбата „сигурно са си помислили, че съм мъртва“.
В централната част на Мали места, разглеждани като символи на държавата, са обект на джихадисти.
„Знаехме, че ситуацията не е добра. Чували сме за затворени училища, но продължихме в името на децата“, каза 36-годишният учител Сидики.
Малик, войник на около 30 години, описа ужаса от джихадистка засада, която уби или рани неговите другари.
За тези на фронтовата линия „често липсват храна, лекарства и боеприпаси“, каза той. 42-годишният търговец на фулани Касим разказа как е бил държан в ареста за 28 дни, защото „те смятат, че ние, фуланите, всички сме съгласни с джихада“.
Редица села са подписали мирни споразумения - понякога под принуда - с екстремистите. Следва случаят с радиожурналистката Бачир, 42-годишен Фулани, който илюстрира как умовете са били ужасно изкривени от насилието.
Той беше фалшиво обвинен, че е армейски информатор от екстремистите - и след това се оказа, че е фалшиво обвинен, че е войник от догоните.
bbabo.Net