През последните няколко месеца се наблюдават две глобални събития, изпращащи силни послания срещу дискриминацията и изключването. На 13 януари Общото събрание на ООН прие с консенсус ключова резолюция срещу отричането на Холокоста, застъпваща по-силни действия срещу подобно опровержение на международно ниво.
Няколко месеца по-рано, на 3 декември, Комитетът на ООН за премахване на расовата дискриминация (Cerd) издаде набор от препоръки, насочени към Тайланд в опит да подобри резултатите на страната по този спорен въпрос.
Необходими са обаче ефективни последващи мерки, включващи както публичния, така и частния сектор, особено с някои онлайн платформи или форуми, които се превръщат в огнище на ксенофобия, дискриминация и нетолерантност.
По отношение на Холокоста има достатъчно доказателства, показващи, че 6 милиона евреи са загинали при систематична нацистка политика както преди, така и по време на Втората световна война. Извършени са и убийства на други групи, като малцинства и ЛГБТИ хора, което добавя към ужасяващия брой отвратителни престъпления, извършени по това време.
Има много глобални и национални съдебни дела, свързани с това, като процесите и присъдите на нацистки лидери в Нюрнбург непосредствено след Втората световна война, и безброй свидетели се изказаха. Доказателствата, потвърждаващи масовото унищожаване на евреи и други уязвими групи от населението, са неопровержими.
И така, защо светът сега е изправен пред нов кръг от отричане на Холокоста? Това отчасти се дължи на дезинформация – феноменът „фалшиви новини“, който се прокрадва върху нас през последните години, усложнен от напредъка на технологиите и дигитализацията и воден от екстремистки и расистки платформи. Появиха се неонацистки елементи, подхранвани от групи и вярвания, противоположни на правата на човека и демокрацията.
По този начин резолюцията на Общото събрание от миналия месец е навременен призив за ефективни мерки за противодействие на отричането на Холокоста. Те включват образователни програми, насочени към предотвратяване на бъдещи опити за геноцид. Призивът към държавите и частния сектор, особено към компаниите за социални медии, е да се борят с антисемитизма чрез изкривена информация и да улеснят по-доброто отчитане на проблема.
Резолюцията отбелязва значението на международния договор, приет непосредствено след Втората световна война, за да накара държавите да забранят геноцида. Конвенцията за предотвратяване и наказание на престъплението геноцид е създадена през 1948 г., но все още чака ратификация от някои членове на АСЕАН и други региони.
Как тези събития резонират в Тайланд? Страната все още не е страна по Конвенцията за геноцида, но трябва да бъде, тъй като това ще даде тласък за по-добро образование и други мерки за предотвратяване на геноцида. По-специално, геноцидът включва също така жестоки действия, лишаване от основни нужди като храна (глад), отвличане на деца от семействата им и предотвратяване на ражданията.
Геноцидът обаче е престъпление, насочено към група, което изисква доказване на конкретно умисъл срещу национална, етническа, расова и/или религиозна група. Тайланд също ще трябва да включи геноцида като конкретно престъпление в нашето наказателно право.
В очакване на членство в тази конвенция много все още могат да гарантират, че болезнените уроци от Холокоста няма да бъдат загубени. Някои образователни институции вече преподават тази част от световната история, но тя може да бъде подобрена в по-анимирани форми както в класните стаи, така и извън тях, и по-активно в интернет.
Мемориализацията, като например под формата на материали, представени в музеите, е друго средство за достигане до обществеността. Насърчават се ефективни, мултимодални презентации, които стимулират интереса, разбирането, спомен и съпричастност на хората. По отношение на социалните мрежи е важно платформите да премахват ксенофобски и свързани материали, като се имат предвид международните стандарти за свободата на изразяване и допустимите ограничения.
Междувременно Комитетът Cerd разгледа постиженията на Тайланд по отношение на премахването на расовата дискриминация и издаде 10-страничен набор от препоръки, които страната да предприеме. Той призова страната да приеме специален закон срещу дискриминацията, основана на цвят, каста и национален произход. Комитетът също така посъветва страната да криминализира расовата реч на омразата и да образова обществеността.
Дългогодишна аномалия включва расово профилиране чрез SIM карти, лицево разпознаване и ДНК проби, засягайки по-специално южен Тайланд. Комисията призова за преразглеждане на свързаните закони, особено на указа за извънредно положение и военното положение.
И накрая, има още един ключов въпрос, който прониква в страната: кой пише историята на нашите народи? Има основното предизвикателство на историографията, което е да проникне през воала на „кой“ документира историята и „как“ тя се преподава, особено когато е монофокална. Документирането и преподаването на история, независимо дали е национална или международна, изисква разнообразие от източници на информация, основана на доказателства.
Той също така призовава за откритост в дискурса и дискусиите, за да се гарантира, че необоснованите новини и слухове не се приемат като установени факти и че пропагандата не се бърка с истинско знание или образование.
По този начин разнообразието от достоверни източници и критичен анализ, основани в солидно демократично пространство, са добре дошъл тоник срещу индоктринирането.
Витит Мунтарбхорн е почетен професор в Юридическия факултет на университета Чулалонгкорн. Той е помагал на ООН като специален докладчик на ООН, независим експерт и член на анкетните комисии на ООН по правата на човека.
bbabo.Net