Не е достатъчно просто да извикаш мъжа, който е изнасилил две непълнолетни момичета в Равалпинди, като неизменно продължаване на епидемията от насилие, основано на пола. Защото неразбираемото варварство не е нищо необичайно. Актът на грабеж скоро се превръща в сексуално посегателство в момента, в който жена се замесва. Да бъдеш подложен на тази унизителна форма на наказание само защото група мъже се чувстват разгневени или някое крехко мъжко его е наранено, е достатъчно свидетелство за гнилите идеали, върху които нашето почтено общество е удобно кацнало. От училища до болници, от най-безопасните char deewari до най-зелените пасища, има безкрайни бойни полета, докато целта остава само една: нежният пол.

По-голяма от всякога е необходимостта най-накрая да се признаем като патриархална регресивна държава, която не мигне два пъти, преди да отприщи терора си върху жените. Защото осъзнаването на наличието на проблем върви дълъг, дълъг път към неговото разрешаване. Прескачането на преден план с нереалистично заредени решения като публично обесване може да доведе до заглавия, които отекват далеч и отвъд; помагайки да спечелите няколко банки с гласове по пътя. Подобни закачки обаче правят малко срещу изключително проблемната култура на изнасилване. Когато никой друг освен премиерът на страната вярва в поддържането на „тесна каишка“ и изнасилването като престъпление от страст е лесна храна за клюките във всекидневната, скоро не може да се очаква революционна еволюция. След осъдителното досие, престъплението може да бъде обсъждано от някои анализатори тук-там; само за да бъде отстранен в някои тъмни ъгли, идва още една политическа главоблъсканица.

Никога не може да има оправдание за изнасилване и следователно трябва да спрем напразното упражнение да търсим такова. Много по-добро използване на нашето време и енергия може да бъде да направим пример от всеки виновник с помощта на извънредно разследване и безупречно съдебно преследване. Позоваването на върховенството на закона, при което суверенитетът на всеки пакистанец, неговият живот и препитание, се счита за върховен и недосегаем от всички, остава единственият път напред. *

bbabo.Net