Парламентът на Казахстан одобри поправки, които лишават първия президент на страната Нурсултан Назарбаев от останалите лостове на власт. Сега настоящият глава на страната Касим-Жомарт Токаев може сам да взема решения както за вътрешна, така и за външна политика. Казахски и руски политолози разказаха дали заминаването на Елбаси в сянка ще повлияе на реалната политика на държавата.

Елбаси вече не решава тук

На 2 февруари мажилисът на Казахстан се съгласи с измененията на Сената в законодателството на страната, които премахват необходимостта от координиране на основните направления на вътрешната и външната политика с бившите - президент Нурсултан Назарбаев.

Освен това бившият президент беше лишен от правото да оглавява Съвета за сигурност и Асамблеята на народа на Казахстан (АНК, консултативен и съвещателен орган) до живот. Всички тези постове сега са възложени на настоящия държавен глава Касим-Жомарт Токаев.

Назарбаев запази титлата "елбаси" - лидер на нацията. Останаха му обаче само символични правомощия – правото да говори пред парламента, да бъде член на Конституционния съвет и да бъде почетен сенатор.

По-рано, на 28 януари, Токаев смени Назарбаев от главния пост на управляващата партия Нур Отан, а в разгара на протестите той самият стана ръководител на Съвета за сигурност. Той оглавява АНК от 2021 г.

Така транзитът на властта официално приключи и вече никой не се съмнява кой е най-важният в Казахстан.

Казахският политик, бивш кандидат за президент през 2019 г. Амиржан Косанов, в разговор с него, изрази съмнения, че Токаев има причини да се обърне и да следва различна политика. Действащият президент, каза той, вероятно ще се опита да поддържа многовекторен курс.

„Събитията, свързани с естественото отклонение от политиката на Нурсултан Назарбаев, според мен няма да повлияят по никакъв начин на външната политика на Казахстан. Многовекторната политика е полезна. Освен това се намираме между две големи съседи - Русия и Китай. Но в същото време имаме много добри отношения с други държави, както от Изтока, така и от Запада. Казахстан според мен се измъква от тези тежки геополитически кризисни ситуации без загуби“, каза Косанов.

Андрей Казанцев, главен изследовател в IMI MGIMO, в разговор с изрази мнението, че ако при Назарбаев многовекторният подход на Казахстан приличаше на „широко отворен вентилатор“, то при Токаев той пак ще „леко се срути“, но в никакъв случай не поради неговото желание.

„Просто сега няма да има предишните възможности за такава политика. И дори не защото лично Токаев дължи много на Владимир Путин, който го подкрепи в момент на криза, и Си Дзинпин, който също го подкрепи с важно лично послание.

Това обаче съвсем не означава, че отношения между Казахстан и западните страни изобщо няма да има, смята Казанцев. Той обяснява, че става дума само за намаляване на интензивността им.

Станислав Причин, старши научен сътрудник в Центъра за постсъветски изследвания към ИМЕМО РАН, също не вижда сериозни предпоставки за промяна на установения модел на Казахстан в отношенията с други страни.

„Настоящите власти нямат интерес да променят приоритетите, защото са оправдани и проверени във времето“, каза той.

В същото време експертът признава охлаждане на политическите отношения на Казахстан със Запада, предвид критиките към ръководството на Казахстан за трудни действия по време на януарските събития от страна на Европейския съюз и Европейския парламент.

„Но, струва ми се, че това са тактически неща. Стратегически те не променят същността, защото досега никой не планира да ограничава дейността си в нефтения и газовия сектор и други индустрии “, смята Причин.

Обратно към новините »

Няма нужда да избирате

Андрей Казанцев от МГИМО е уверен, че руският и китайският вектор във външната политика на Казахстан ще се засили при еднолично управление на Токаев.

„И тук Казахстан няма да трябва да избира между тях, защото сега Москва и Пекин не са алтернатива един на друг.Но ако изберете между Запада, от една страна, и Китай и Русия, от друга, тогава Токаев, очевидно, ще избере второто“, казва той.

Казахският политик Косанов смята, че близките отношения на страната му с Русия не са застрашени.

„Казахстан и Русия са вечни съседи, съюзници и приятели. Ние сме членове на Евразийския съюз и сме обременени с неговите задължения. Имаме 7500 км обща граница, големи диаспори, вековно приятелство, икономиката е взаимосвързана. Затова не мисля, че ще има някакъв остър завой в една или друга посока “, каза той.

Станислав Причин се съгласи, че последните изявления в ОДКБ и ЕАЭС за пореден път показват, че отношенията между Москва и Нур-Султан остават приоритет за последния.

В същото време анализаторът е съгласен, че отношенията с Пекин също могат да се нарекат ключови за него, както свидетелстват например честите контакти между дипломати на двете страни.

Но в същото време редица проблеми, които тревожат властите на Казахстан, не изчезват.

„Те трябва да разрешат натрупаните проблеми с Китай. Например проблеми с преминаването на митнически пост Хоргос, който поради covid ограничения работи със сериозни затруднения и забавяния и, разбира се, се отразява на търговските отношения между страните. Китай е лидер през последните няколко години по търговски оборот във външната търговия на Казахстан, а в края на миналата година Русия уверено го изпревари. Това до голяма степен се дължи на проблеми в митниците“, казва експерт от ИМЕМО РАН.

Обратно към новините » Обратно към новините » Обратно към новините »

Турски базар

Заслужава да се отбележи, че на фона на вълненията в Казахстан, Китай и Турция публично подкрепиха властите на тази държава, включително на форуми с участие на своите съседи. Говорим съответно за онлайн срещата на върха на Китай с петте държави от Централна Азия и онлайн срещата на върха на външните министри на Организацията на тюркските държави. Притчин смята, че последната, която се проведе на 11 януари, непосредствено след острата фаза на кризата, целта е била „политически и психологическа подкрепа на казахстанското ръководство“.

Амиржан Косанов от своя страна посъветва руснаците да „отделят житото от плявата, когато говорят за голямото влияние на Турция върху Казахстан“.

„Турция, както всички независими държави, може да провежда своя собствена политика. Тя има свои собствени тактически и стратегически интереси. И, например, Казахстан не се меси в отношенията на Турция с Русия. Но в същото време никой не отменя нашия общ тюркски произход, обща история.

Следователно укрепването на тюркския вектор, когато искаме да възстановим нашите културни и икономически отношения с тюркския свят, е естествен процес.

Това е същото като "Славянския базар" или Славянския съюз. И когато руснаците говорят за Украйна и Беларус, това изобщо не се отнася за междудържавните отношения между Казахстан и Русия“, каза той.

Експерт Казанцев смята, че идеологическият фактор в отношенията с Турция ще остане за Казахстан, тъй като „Токаев нямаше да ограничава всичко това“.

„Но това не означава, че Турция ще бъде много влиятелна в региона. Честно казано, турското влияние в региона сега не е сравнимо с влиянието на Китай. Но тюркският вектор ще бъде запазен, защото не виждам желанието на казахстанския елит да се откаже от многовекторната политика. Макар и в малко променен вид в сравнение с епохата на Назарбаев“, смята той.

Възможно е също така Нур-Султан скоро да прояви интерес към развитието на отношенията с други азиатски държави, например Индия, която сама по себе си доста активно подкрепя сътрудничеството със страните от Централна Азия или Япония.

bbabo.Net